Бъдни вечер и Коледа са сред най-очакваните и обичаните зимни празници, сподели за БТА етнологът д-р Веска Спасова от Регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ в Кюстендил. Всичко, което се произнася и извършва на Бъдни вечер, е обсыпано с магия и представлява своеобразна молитва за здраве, просперитет и щастие в семейството, уточни тя.
Бъдни вечер е известен с различни имена, включително Малка Коледа и Малък Божич. На масата винаги се поставят нечетен брой постни ястия, сред които боб, сарми и питка, всяко от които е специфично за региона. Например, в някои кюстендилски села домакините приготвят смес от счукан чесън, орехи, олио и топла вода, посочи д-р Спасова. Освен това, се правят баници с тиква, праз, орехи или ябълка, а в селата около Кюстендил – зелници.
На Бъдни вечер на масата задължително присъства солта, която защитава дома от злото, а също така и мед, символизиращ сладкия живот през новата година, както и чесън за прогонване на болестите. Нужно е и да се постави дрянова или зелена клонка, тъй като те символизират вечен живот, особено в зимния сезони. Освен всичко, масата украсява и разнообразие от плодове, символизиращи изобилие и процъфтяване.
„Колкото по-богата е трапезата, толкова повече благодат и изобилие ще имаме през годината“, поясни д-р Спасова. Обредните хлябове също заемат важно място, тъй като хлябът е свещен за българите и е неизменна част от всяко тържество. Приготвя се питка с различни фигурки от тесто, наречени сукаренца, които изобразяват различни дейности и аспекти от живота на семейството. В Кюстендил питката носи името бъдняк, а в някои села около Бобов дол – овчарник. В района на Сапарева баня я наричат вечерник, посочи д-р Спасова. Приготвя се и безквасна питка с паричка за късмет. Като се слагат допълнителни символи като бобче за плодовитост, дренче за здраве и копче за гадаене на занаяти, допълни тя.
„Най-вълнуващият момент е разчупването на обредните хлябове. Ритуалите започват с прекадяване на дома с тамян за неговото пречистване. Ароматът на тамян не само чисти дома, но и отправя желанията към божественото“, добави д-р Спасова. Хлябът, виното и солта са основните елементи, които свързват човека с божественото в този свещен момент на ритуала, правейки го изключителен и запомнящ се.
След прекадяването, бъднякът се разчупва от двама мъже, които го вдигат високо. Берекетът ще отиде при онзи, който получи по-голямото парче. След това, стопанката дава парчета на всеки присъстващ. Разчупването на питката с паричката е друг важен момент: най-възрастният човек я разчупва и оставя пред Божията икона. Това парче се разпределя на цялото семейство по възраст, като всеки трябва да опита от храната, като масата остава неприбрана, за да могат и покойниците да се нахранят и да помогнат на семейството. В миналото стопаните са приготвяли бъдник от плодно дръвче или дъб, който горял цяла нощ.
Някога трапезата за Бъдни вечер е била нареждана на пода върху снопове ръж. Сервирали са месалите, а до масата се слагал палешникът — символ на чистотата на земята. На коледната утрин сламата се събирала и връзвала за дръвчетата, даващи по-малко плодове, в надежда за повече през следващата година.
На коледната нощ коледарите, избрани още на Игнажден, идват в домовете. „Където влизат коледарите, там влизат благодатът, здравето и плодовитостта. Те с гегите си оплождат земята, а за да е успешна тази магия, гегите им трябва да са украсени с кравайчета, поставени от момичетата при обикалянето на къщите“, поясни д-р Спасова.
„Тези ритуали, чрез своята вяра, трябва да бъдат усетени и извършени. Те представят палитра от магия, празничност и обредност, наследени от предците ни. Важно е обаче да знаем, че това не е само физическо, а и има дълбок смисъл в живота ни. Празничните дни ни дават възможност да се замислим, защото в календара на България има дати за прошка“, добави д-р Спасова.
Корените на всеки един от празниците са свързани с древните митологични представи за света и човека. „Те достигат до нас в синкретичен християнски вид, но с нюанси и изменения, зависещи от културно-историческия контекст и индивидуалната духовност“, поясни тя.
Празниците играят ключова роля в човешкия живот. „Това, което се развива в семейството, се запазва и функционира и до днешен ден като спомен и практика. Връзката между историята и паметта, отношението към миналото и човешките емоции са от съществено значение“, подчерта д-р Спасова. Според нея самите празници се осъществяват по интересен начин, тъй като се практикуват чрез обредите, предметите, наричанията и песните, празнувани в традицията.
Празникът предизвиква различни чувства и нагласи, оформяйки идеята за надежда. „Всичко, което правим, е свързано с надеждата за нашите желания, събира близките и прави дните ни по-светли“, сподели д-р Спасова. Лично за нея празникът е свещен момент.
Зимната обредност акцентира на новото начало и магията на прехода. Българите вярват в магичния момент на първия ден от новата година, на първата среща, завърши д-р Спасова.
