Бъдни вечер и Коледа остават сред най-значимите и обичани християнски празници, както в миналото, така и днес. Подготовката за Рождество Христово започва една-две седмици преди празника, с активността на жените, които чистят и подготвят домовете си. В Търговищко на Бъдни вечер витае мирис на тамян, сподели за БТА етнографът Диана Жекова от Регионалния исторически музей в Търговище.
Денят преди Рождество Христово има различни наименования в региона, като Малка Коледа (в селата Конак, Горна Кабда, Подгорица, Здравец, Садина, Паламарца, Опака), Суха Коледа (в селата Заветно, Пресиян, Априлово, Подгорица). Вечерта се нарича Бъдни вечер (при преселниците от Западна България в Антоновско), Кадена вечер (в Конак) или Вечерня (при тракийските българи в селата Беломорци и Светлен). Този ден е посветен на подготовката за предстоящия празник и включва цялото семейство, обясни етнографът.
На 24 декември рано сутринта стопанинът или ергените отиват в гората, за да отсекат празничното дърво, наречено най-често бъдник, бъдняк, коладник или коледник, а при преселниците от Западна България – прекладник. В района не се запазили традиции, свързани с неговото отсичане и подготовка. Избраното дърво, обикновено дрян, дъб или круша, се носи вкъщи и се оставя в двора или близо до огнището.
Докато стопанинът е на гората, стопанката, станала рано, замесва обредните хлябове. Един от тях е наречен в чест на празника и на младия бог, който трябва да се роди. Различните имена на хляба в различните селища – Господня пита (в град Опака), боговица (в селата Ловец и Черни бряг), колач, колак (в Антоновско), коледник или бъдник (в село Драгановец, кв. Бряг, село Камбурово) – говорят сами за себе си. Върху него обикновено е изобразен кръст или цвете от тестени ивици.
При мигриращите от Западна България хлябът се меси без украса или се дупчи с вилица, в него се поставя сребърна пара, а на места и късмети – зърна царевица, ечемик, боб, сламка, по които се гадае (в село Китино).
Вторият вид обредни хлябове е посветен на стопанството и дома. Стопанката създава „картини“ от тестените ивици и топки, представляващи овчарниците, снопите на нивата, воловете, пилетата. Както казва Димитър Маринов (б.м. основоположник на българската етнография), „тези шарки показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве…“, обясни етнографът.
За коледарите се приготвя „вит-превит кравай“. Ако в семейството има мома за женене, тя също омесва хляб с дупка, за да го нанизва на гегата на своя избраник. Според изследователите, нанизването на моминския кравай върху коледарската гега носи еротичен символизъм и има за цел да представи идея за символично оплождане, казва Жекова.
Когато стопанинът сложи бъдника в огнището, това съвпада с подреждането на трапезата – както пламъкът расте, така да е и берекетът. Според поверието, на бъднивечерската маса трябва да има нечетен брой постни ястия, най-често девет (колкото е и времето на бременността на Богородица). В центъра се поставят колачът и житото със свещта от Игнажден.
Когато стопанинът произнесе молитвата, разчупва хляба. Първото парче обикновено е за Богородица или за предците и се оставя на високо. След това подава парче на всеки член на семейството по старшинство с думите: „Ут мени малку, ут Госпудя многу”. В Алваново, като уточнява Жекова, питата се разчупва от двама мъже, седящи един срещу друг. Всеки отчупва залък от едната половина, а другата се поставя на високо.
В село Руец се отчупва малко от питата, издълбава се и в него се слага по малко от всичко на трапезата, след което се вдига за благословия. В село Острец гадаят за плодородие по начина, по който се е разчупил хлябът – ако дясната част е по-голяма, ще има повече жито; ако по-голямо е лявото – царевицата.
След разчупването, всички се кръстят и седят на вечеря. Първи започва най-старият с думите: „Хайде по живо, по здраво, да стигнем и следващата Коледа“ (от село Алваново) или „Дядо Господе, тази вечер на масата сложихме жито, боб…“ и се изброява всичко на трапезата (в село Конак). Вярва се, че така силата на думите ще донесе изобилие.
Накрая семейството започва да се храни. В места, където има обичай да се приготвя пита с пара, всички започват да я търсят, вярвайки, че този, който я открие, ще е най-богат или ще има голям късмет. В поповското село Дриново дават парата на ковача, когато отидат да коват „ралниците“.
Вечерята на Бъдни вечер преминава спокойно и бавно, с паузи. Според преданията, за да е сит човек през годината, трябва да опита от всичко, приготвено от домакинята. С вечерята са свързани редица забрани и обичаи, насочени към магичното предизвикване на плодородие и здраве, пояснява Диана Жекова.
