Основата на празниците Бъдни вечер и Коледа е свързана с древни езически традиции и обичаи, които почитат божественото Слънце. Времето около Коледа, което съcoществува със зимното слънцестоене и началото на новата година, е считано за особено подходящо за гадания и предсказания, свързани със здраве, късмет, любов и женитба. С въвеждането на християнството, представата за раждането на Новото Слънце, новия Бог, се трансформира в историята за Рождеството на Христос. Тези празници са прилагани с богата обредност, изпълнена с гадания и практики с производствен характер, целящи магически да осигурят семеен и стопански просперитет, сподели за БТА Диана Жекова, уредник в отдел ‘Етнография’ на Регионалния исторически музей в Търговище.
Проучване установява, че в село Момино вземат въглени от огнището, наричат ги по един за всеки член на семейството и ги поставят под железен похлупак. На следващия ден ги отхлупват и ако въгленът е станал „бяла пепел“, човекът ще бъде здрав и дълголетен, а ако е „черна пепел“ – годината ще бъде черна за него.
В антоновското село Добротица използват дрянови пъпки за гадания. Всеки си избира по една и я слага на гореща печка, като предварително си пожелава нещо. Ако пъпката се надуе и се издигне – това е знак за късмет, но ако просто се завърти, желанието няма да се сбъдне. Вместо с дрянови пъпки, могат да се използват и листенца от чимшир, уточнява етнографът. В същото село след вечерята раздават прекадени орехи и започват игра с тях на „чифт и тек“. Този, който спечели най-много орехи, ще има и най-много пари през годината.
Според специалиста в търговищкото село Драгановец слагат малко слама под възглавницата, на която е била трапезата, и един-два ореха. На следващата сутрин счупват орехите и наблюдават ядките. Ако са добри – това е здраве, ако са черни – това е знак за болест.
В село Китино вярват, че ако вечерта двама души ядат едновременно, ще умрат заедно. Освен това, този, чиято „сянка“ липсва по време на молитва, скоро ще умре. Счита се, че дете, родено на Бъдни вечер, ще бъде надарено (в поповското село Марчино). Ако някой кихне, се смята за голям късметлия, като му се обещават агне, теле или кошер.
Момите също гадаят за бъдеща женитба. В Антоновско, ако има мома, преди вечеря тя излиза навън, за да чуе откъде ще залаят кучетата, като се вярва, че оттам ще пристигне нейният жених. На много места момите скриват първия залък от хляба под възглавницата с надеждата, че когото сънуват, за него ще се оженят.
Широко разпространени са и “прогнозите за времето” с лук и сол. Отделят се 12 люспи от лук, наречени на 12-те месеца, като в тях се слага по щипка сол. Подреждат се в тава и се изнасят навън. На следващия ден се проверява – в която люспа солта се е разтопила, този месец ще бъде дъждовен (в селата Ковачевец, Садина, Бряг). Ако нощта е ясна и звездите блестят, се очаква голямо плодородие, а ако е облачно – ще липсва берекет (в село Подгорица).
По този начин, през гадания и магически практики, времето лети неусетно. През трите коледни дни се предсказва и бъдещата реколта. Ако на 25 декември времето е хубаво – зимните посеви ще бъдат успешни. На следващия ден гадаят за пролетните култури, а на третия – за овошките (в поповското село Славяново).
