От почти 27 години художниците керамици Ивайло Иванов – Бензо и Ирина Вачкова живеят и творят заедно, както в личен, така и в професионален план. Днес те създават произведения в собственото си керамично ателие в квартал „Ново село“ в Априлци, където адаптират традиционното керамично изкуство в съвременен контекст. В интервю пред БТА, двамата споделят за съвместния си творчески път, философията зад керамиката, баланса между традицията и иновацията, компромисите в изкуството, социалните теми, които ги вдъхновяват и работата им с деца — като инвестиция в бъдещето.
В общественото пространство те също са известни като „Термодвойката“ – наименувана на уреда, който измерва температурите в керамичната пещ. „Има интересна игра на думи, тъй като между нас съществуват не само горещи чувства, но и понякога „горещи“ напрежения по време на творческия процес,“ споделя Ирина. Тя добавя, че и двамата уважават работата на другия и „внимателно стъпват в света на партньора“. „Критиките ни са с внимание, обсъждаме грешките си, но без да се опитваме да доминираме един над друг“, подчертава тя.
„Допълваме се взаимно — аз се съсредоточавам повече върху формата и скулптурата, докато Ирина се фокусира на живописта и подбора на цветовете. Както казва проф. Венко Колев, истинският майстор в керамиката е този, който притежава както скулпторски, така и живописни умения. Аз имам някакво чувство за живопис, но винаги се доверявам на нейното мнение по въпроси на цветовете,“ заявява Ивайло Иванов.
И двамата са завършили Художественото училище в Троян, специализирайки в керамика. След края на социалистическия режим в България, те бързо започват работа в сферата, което им осигурява ценен опит. В определен момент работят и в Чехия, където събират начален капитал за своето ателие. Първата им самостоятелна изложба е през 2001–2002 година на коледния салон в галерия „Сезони“ в София, след което участват в множество изложби и инициативи.
Когато говорят за това какво означава една форма или обект да бъде „завършен“, Иванов посочва, че изкуството е динамичен процес и че художникът трябва да умее да прецени момента за спиране, нещо, което се усвоява още в училище. „За да можеш да продължиш на следващия ден, трябва да отделиш керамиката по определен начин. На следващия ден виждаш недостатъци и преценяваш дали действително си стигнал до завършването,“ обяснява той. „Как да определиш момента за завършване, с времето става ясна определена мярка. Понякога дори е по-добре да оставиш нещо малко незавършено, за да има намек,“ добавя Вачкова.
Въпреки че стиловете им са модерни и артистични, те поддържат контакт с традиционните техники в керамиката. За Вачкова е също важно художникът да може да създава всичко сам, без да разчита на други. В различни периоди тя е експериментирала с различни стилове, включително фолклорни елементи. „Искам да знам всичко за керамиката и за това, което правя. Проблемът е, че е практически невъзможно да познаваш всичко,“ споделя Иванов.
Според Вачкова темите, които ги вълнуват, се променят с времето и понякога усещат нужда от творчески ренесанс. „Да, всичко е вече измислено, но сега ще създадем нови идеи,“ казва тя. Първоначално те се занимават с проекти, ориентирани към пазара, но пандемията от КОВИД-19 променя изцяло ситуацията за тях. „Разгледахме стари скици, за които никога не ни оставаше време. Започнахме да работим по собствените си идеи, което ни носи голямо удовлетворение. Въпреки трудността, сме много щастливи,“ разказва Вачкова.
Те изразяват трудност при определянето на своя стил, шеговито го наричат „Новоселската школа“, в honor на котловината, в която се намира Априлци. Според Вачкова, стиловете им варират от минималистични до тежко орнаментирани форми.
„Не е като да правиш само едно нещо – ние притежаваме чувствителност, и всяка идея, която минава през нас, е различна всеки ден. Не можем да останем на едно място, за да утвърдим стил. Може би в занаятчийската част има нещо константно, но нашите идеи постоянно еволюират – днес имаме една идея, утре — съвсем друга,“ посочва Иванов.
Някои от творбите им са провокативни и разглеждат социални теми, като проституцията и половата идентичност. Иванов отбелязва, че в обществения и политическия контекст ежедневно се наблюдават много по-скандални явления от онези в изкуството.
„Има теми, които просто искат да бъдат изразени, дори да знаеш, че никога няма да можеш да ги продадеш. Те те обсебват, и това е част от изкуството – когато нещо те вълнува, стоиш и го правиш,“ казва Вачкова. Тя добавя, че макар да се стремят към естетика, целят също и да разглеждат социално значими теми, което провокира размишления у зрителите. „Да рисувам само красиви неща, за да мога да ги продам, игнорирайки реалността на жени, които продават телата си, е недопустимо,“ подчертава художничката.
„Артистът е човек, който улавя пулса на събитията и обществото, и реагира по свой уникален начин,“ пояснява Иванов.
Двамата артисти ще продължават да се сблъскват с различни предизвикателства, включително липсата на меценатство в керамичното изкуство. „Фактът, че няма фондове в националните галерии е показателен,“ коментира Иванов, добавяйки, че това е и основа за дискусия относно компромисите в изкуството. По думите му, много творци трябва да избират между художественото удовлетворение и икономическата стабилност – дилема, която е преодоляна в други държави чрез последователни културни политики. Въпреки това, те бягат от рутината с много работа. Според Вачкова, вдъхновението обикновено идва в процеса – докато творят, нови идеи постоянно се раждат.
Работата с деца също заема централно място в тяхната дейност. „Смятаме, че е от голямо значение да работим с децата – за да променим бъдещето, трябва да инвестираме в тях. Ние не просто им предаваме знания, а и ги свързваме с хора на изкуството,“ споделя Вачкова. Тя вярва, че всяка форма на творчество е облагодетелна за децата и играе ключова роля в тяхното развитие.
