Халеда Зия, бившият министър-председател на Бангладеш, почина на 80-годишна възраст, съобщи днес нейната Националистическа партия на Бангладеш (НПБ). Нейната дългогодишна конфронтация с другия бивш премиер на страната е оказала известна влияние върху политическите реалности в региона.
Тя беше първата жена, заела поста премиер на Бангладеш.
Временното правителство на страната обяви тридневен период на траур. Утрешният ден също беше обявен за почивен, като погребалната служба на Зия ще се проведе пред сградата на националния парламент в Дака.
Служебният премиер Мухамад Юнус подчерта ролята на Зия в борбата за демокрация и многопартийния ред, като заяви: „Не можем да забравим нейния принос към правата на хората в Бангладеш.“
Нараендра Моди, премиер на Индия, изрази своите съболезнования, акцентирайки, че нейният принос към развитието на Бангладеш и двустранните отношения с Индия остане незабравим.
Синът на Шейх Хасина, бившият премиер и основен опонент на Зия, Саджиб Уазед, спомена, че смъртта на Зия „може да доведе до значителни последици за демократичния преход на страната.“
Шейх Хасина, която в момента е в изгнание в Индия, нарече кончината на Зия „непоправима загуба“ за политиката в Бангладеш и не пропусна да припомни нейния принос за демокрацията.
Въпреки че срещу Зия имаше разследвания за корупция, тя твърдеше, че те са политически мотивирани. Върховният съд я оневини по последното си обвинение в януари 2025 година, което я подготвяше за участие в предстоящите избори.
След като беше освободена от затвора през 2020 г. по здравословни причини, семейството ѝ многократно искаше разрешение да получи лечение в чужбина, но исканията им бяха отказани от правителството на Хасина.
След свалянето на Хасина през 2024 г., новото временно правителство позволява на Зия да пътува – тя заминава за Лондон през януари и се връща през май.
Периодът на независимост на Бангладеш, обявена през 1971 г., е изпълнен с насилие и политическа нестабилност, като борбите за власт между военните и извънпартийните лидери доминират събитията.
Зияур Рахман, съпруг на Зия, поема властта през 1977 г., създавайки НПБ, но бива убит при преврат четири години по-късно. Нейната упорита борба срещу формата на военен режим е важен фактор за свалянето на диктатора Ершад през 1990 година.
Когато спечели изборите през 1991 г., Хасина е основен конкурент на Зия, дъщеря на убития лидер Шейх Муджибур Рахман.
Зия е подложена на критика за изборите през 1996 г., след които управлява само 12 дни преди нови избори.
През 2001 г. тя отново поема поста, този път в коалиция с ислямистката партия, известна с проблемите си от войната за независимост.
Нейното правителство е обвинявано, че е позволявало бунтовниците да използват територията на Бангладеш в тяхна полза, особено през мандата ѝ от 2001 до 2006 г.
През този период най-възрастният ѝ син, Тарик Рахман, също е обект на обвинения, свързани с корупция.
През 2004 г. Хасина обвини правителството на Зия за нападение с гранати, при което загинаха 24 души от нейна партия. Това става основа за нейна победа на изборите през 2008 г.
НПБ и съюзниците ѝ бойкотираха изборите през 2014 г., което доведе до монопол на властта на Хасина.
Зия получава присъда от 17 години затвор за корупция, но НПБ твърди, че обвиненията са политически мотивирани. Критики от страната на правителството на Хасина също не липсват.
Въпреки това, Зия е освободена от затвора през 2020 г. и остава под домашен арест, с неуспешни опити за лечение в чужбина.
Хасина е свалена след масови протести през 2024 г. и побягва в чужбина.
Докато Зия не участваше активно в политиката през последните години, тя запази поста на председател на НПБ до края на живота си. Рахман е съпредседател от 2018 г.
Последната публична поява на Зия е на военен парад в Дака на 21 ноември, където се срещна с Юнус и други лидери, изглеждайки отслабена.
Тя е майка на двама синове, като по-големият Рахман е най-добрият кандидат за наследник на политическата ѝ линия, след като по-малкият Арафат почина през 2015 г.
(БТА)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)
