Д-р Богомил Николов е изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Активни потребители“ (до 2010 г. – Българска национална асоциация на потребителите) от м. април 1999 г., притежава широки познания и богат практически опит в защитата на законните права и интереси на потребителите и проблемите в тази област. Има научна степен доктор по икономика от Университета за национално и световно стопанство, както и магистърски степени по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен по бизнес администрация от Университета „Еразмус“ Ротердам. Д-р Богомил Николов е член на Икономическия и социален съвет от 2003г., а от 2015 г. е член на Европейския икономически и социален комитет.
– Г-н Николов, от 1 януари към днешна дата има ли сериозни сигнали за нередности и нарушения при търговските обекти и банките след приемането на еврото?
– Не може да говорим само за нарушения, защото има и просто неуредици, които са преодолими. Темата за обмен на валутата в банките стана актуална, след като се видя, че в първите два дни банките започнаха да затрудняват процеса с бумащина – ако не си клиент на банката и искаш да смениш 100 лв., получаваш едни хартии за попълване, които са безсмислени, ненужни и необосновани.
Вчера имаше съобщение на асоциацията на банките, в което се посочва, че банката може да изисква документи, във връзка със закона за мерките срещу прането на пари. Но в закона е записано, че става въпрос за 10 хил. лв. при внасяне по сметка, 30 хил. лв. при преводи и т.н. Вие отивате на касата със 100 лв., а те ви третират като перач на пари за 50 хил. Това е безсмислено. Няма нужда да го правят, защото образуват опашки, хората стоят навън на студа.
БНБ не е в координационния съвет за еврото, който вчера (вторник, бел. ред.) даде пресконференция. Там бяха зададени въпроси за банките, но няма кой да отговори. Това са неуредици, които се решават с малко желание и буквално за дни може да се преодолеят.
– Защо според вас банките правят това?
– Моето обяснение е, че заради обмена на парите, те в момента не печелят, не могат да таксуват и това за тях е усилие, от което се опитват да избягат. Както в магазина плащате с евро, а ви връщат левове, защото никой не иска да ходи след това и да обменя тези пари, а се опитват да ги върнат обратно – като горещ картоф, всеки гледа да го прехвърли на другия.
По същия начин имаше потребители в първите дни след новата година, които отиваха със 100 лв. да си купят кафе, за да им върнат евро.
Процесът е ясен – ние трябва да съберем левовете и те да стигнат до БНБ, като всеки по веригата трябва да положи някакво усилие.
Да не забравяме, че банките винаги са били първи привърженик за въвеждане на еврото, наясно са, че печелят от това, но трябва да има малко съдействие в процеса.
– Относно търговските обекти – ако платиш в лева, ти връщат в лева. Каква е съпротивата при тези обекти, за логистика ли става въпрос?
– Аз така си го обяснявам – всеки гледа да не трупа левове, защото след това трябва да отиде и да ги обмени и да отдели време. Това е някакво усилие, което трябва да бъде положено. От опита на другите страни знаем, че буквално за две-три седмици се изтегля основната част от паричната маса. Има малко усилия да се положат тази и другата седмица и след 20 януари нататък няма никой да плаща в левове.
В някои от държавите, приели еврото преди нас, срокът за двойно обращение е бил 14 дни – по-кратък от българския.
След изплащането на пенсиите, се появиха сигнали, за това, че банкоматите са изчерпали наличностите. Нали разбирате, че днес като си получат пенсиите няколко милиона пенсионери, наличностите свършват.
Трябва да се прояви малко разбиране. Става въпрос за логистично предизвикателство. Ако пенсиите се превеждаха в рамките на няколко дни и на групи, нямаше да има оплаквания.
– Буквално заваляха сигнали за търговски практики, които, може би не са незаконни, но са неетични – като например работата само на една каса в хипермаркет, която приема лева. В резултат се образуват огромни опашки…
– В такива моменти лъсва кой търговец е читав и кой – не. В някои обекти няма абсолютно никакви драми. Всичко е уредено и премислено, други търговци създават лоша организация. Крайно време е ние самите да се научим да ги наказваме – като не се държат добре с нас, другия път да не отидем при същия търговец, а при конкурента.
Обикновено, като даваме този съвет, потребителите казват: Да, но този магазин ми е до носа, а другия – не е. Но няма друг начин, пазарът работи така – потребителите диктуват с поведението си.
Ние имаме много ниско самочувствие като потребители и мислим, че всичко зависи от търговците. Но ние не им показваме, когато не са прави.
– Това означава ли подаване на сигнали към съответните институции?
– Това е една от формите на активност. Първата форма на активност е да не си даваме парите на този, който не заслужава. Другата форма е, като има нарушение, да бъдат сезирани органите.
В България ги има двете крайности – много хора сезират институциите за неща, които не са нарушение. И обратното – когато има нарушение, не подаваме сигнал, а се жалим по социалните мрежи или по телевизията, което не върши работа.
– Истерията и апокалипсисът, които бяха предричани, че ще се случат след 1 януари, можем ли да кажем, че не се състояха и че това, на което сме свидетели от последните дни, са технически и логистични детайли, които са преодолими?
– Аз бих ги нарекъл дребни неуредици. На този етап проблеми няма. Има примери в други държави, като например Хърватия, които са имали затруднения първите дни с банкоматите и със софтуера. У нас, трябва да признаем, че всичко мина много гладко със софтуера на банките, нямаше неработещи услуги.
Пак казвам – обмяната на валута също може да мине много гладко, само че банките трябва да си помислят необходима ли е тази бумащина, която затруднява процеса. Всичко може да стане много по-гладко и по-бързо.
Смятам, че до края на другата седмица, нещата ще се канализират. Предстои да видим пенсионерите, след като си изтеглят пенсиите в евро и отидат да пазаруват, ако започнат масово да им връщат в лева, това пак ще създаде някакво лошо настроение.
Така се получава обратен ефект – вместо еврото да замени лева, те ще върнат обратно левовете на потребители. Фразата „не съм ви обменно бюро“ е абсолютно неприемлива и недопустима.
– В крайна сметка законът може би не е достатъчно добре разписан и има вратички, от които търговците се възползват…
– Винаги, когато в една правна норма сложите пожелание или забравите да сложите санкция, законът си остава пожелание. Имам предвид точно тези текстове, които указват, че търговецът връща в евро, но може и в лева, ако няма наличности. Търговецът винаги ще каже, че няма наличност и клиентът не може да бръкне в касата, за да види дали това е така. Самата норма, дори да имаше санкция, тя нямаше да може да се приложи, защото тя не е императивна.
