С оставката на правителството на премиера Росен Желязков след масовите протести, свързани с бюджета и политическата криза, в България започна нов кръг от конституционно предвидени процедури за връчване на проучвателни мандати за съставяне на правителство. Според основния закон след оставката на правителството президентът трябва да започне процедура за връчване на проучвателни мандати: първо на най-голямата парламентарна група, после на втората по численост, а при неуспех – на избрана от него парламентарна група за третия мандат.
По Конституция първият проучвателен мандат беше предоставен на ГЕРБ‑СДС на 12 януари 2026 г., но, както от формацията на Бойко Борисов бяха анонсирали, мандатът беше върнат, тъй като е ясно, че няма подкрепа за редовно правителство от този корпус.
ГЕРБ очаквано върнаха мандата за съставяне на правителство и искат бързи избори – посочиха и дата
Втората по численост група – „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – също заяви, че ще върне мандата незабавно. Все още не е обявена датата, на която президентът ще връчи втория мандат. В понеделник той даде заявка това да стане възможно най-бързо.
Това поставя третия мандат в центъра на вниманието: той е последният шанс преди задължителното назначаване на служебен кабинет и насрочване на нови избори. При връщането на първия мандат от ГЕРБ дори посочиха дата, на която смятат, че трябва да бъдат проведени изборите – 29 март.
На кого може да бъде връчен третият мандат
Конституцията не поставя изрично ограничения за това на коя парламентарна група може да бъде връчен третият мандат, освен че това е „по избор на президента“.
Политолози и конституционалисти посочват, че това е политически инструмент, който може да забави процедурата и да повлияе на датата на следващите избори.
Ивайло Мирчев: Има няколко важни неща, които Борисов трябва да свърши, за тях смелост няма
В предаването на БНР „Хоризонт“ политологът проф. Милена Стефанова коментира, че „президентът Радев ще действа тук като политик, който ще има определен интерес от партията, на която връчи третия мандат“. Тя уточни, че не може да предвиди конкретна група, но посочи, че потенциално интерес би имало както към „Възраждане“, така и към „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – две формации с различни политически профили, което затруднява прогнозите.
Други анализатори смятат, че президентът може да избере партия, която би забавила процедурата – например една по‑малка парламентарна група, практиката на връчване на третия мандат често е такава, че да се проточи процесът.
Конституционният експерт проф. Пламен Киров изтъкна пред БНТ, че президентът има възможност да използва третия мандат, за да „отсрочи“ политическия процес, ако партиите не променят начина, по който се представят пред избирателите.
Той също отбелязва, че няма изрично фиксиран срок за третия мандат за връчване и изпълнение, което потенциално дава време за политически маньоври.
Политологът Цветанка Андреева в интервю за БНР анализира, че действията на президента в тази фаза говорели повече за политически, а не чисто конституционни приоритети.
Борисов: Искаме да продължим да управляваме, контрабандисти финансираха протестите
„Той ще действа като политик, който ще има определен интерес от партията, на която връчи третия мандат, а не толкова ще наблюдаваме президентска стратегия да види дали има воля да се състави кабинет.“
Третият мандат може да се тълкува като сигнал за потенциалните партньори на президента оттук нататък в бъдещата политика, смята политологът Христо Панчугов.
Какво казват партиите
До момента основните политически сили в парламента не дават категорични сигнали за готовност да съставят правителство дори и с третия мандат. ГЕРБ‑СДС вече върна първия мандат, а ПП‑ДБ също ясно заявиха, че няма да се ангажират с правителство в този парламент.
По отношение на третия мандат някои по‑малки партии са заявили предварителни намерения или подчертават, че биха приели проучвателния мандат, за да предложат „експертен“ кабинет, но към момента това остава само в сферата на спекулациите.
Нито една голяма парламентарна група не е представила реални перспективи за формиране на правителство дори с третия мандат. Това кара голяма част от политическите анализатори да прогнозират, че процедурите ще завършат с назначаване на служебно правителство и насрочване на парламентарни избори.
Голямата неизвестна: президентът и изборите
Президентът Румен Радев не може да се кандидатира за трети мандат през 2026 г. поради ограничението от два поредни мандата, установено в Конституцията. Все още не е ясно дали той има намерение да се включи в предстоящите парламентарни избори със своя формация или чрез друга, която го припознае за свой неформален лидер.
И при двата сценария обаче, той вече трябва да е напуснал президентския пост, а функциите му да се изпълняват от вицепрезидента. Тъй като до момента държавният глава не е предприел подобна стъпка, напълно логично е да се смята, че той няма да се впусне в надпреварата на предстоящите парламентарни избори.
В крайна сметка „конституционната рулетка“ с третия мандат остава ключова точка на политическо напрежение в България в началото на 2026 г. – не само заради съдбата на 51‑вото Народно събрание, но и заради начина, по който ще се оформи политическата сцена преди следващите избори.
