В рамките на час минути парламентът първо одобри, а след това отхвърли предложението за сваляне на охраната от НСО на депутати. Текстовете бяха насочени пряко срещу харченето на държавни пари за охраната на лидерите на ГЕРБ и ДПС-Ново начало Бойко Борисов и Делян Пеевски. След почивка, текстовете бяха прегласувани, а от партията на шоумена Слави Трифонов „Има такъв народ“ промениха вота си, след като първоначално гласуваха за предложението.
Какво се случи в пленарната зала
Проектът за промени в Закона за НСО беше внесен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) с формулировка, която предвиждаше НСО да пази само председателя на парламента, премиера и президента. Текстовете предлагаха и отпадане на възможността да се предоставя охрана на редови депутати и други лица извън това ограничено списък.
На първото гласуване в пленарна зала текстовете бяха приети с подкрепата на ПП-ДБ, „Възраждане“, четири гласа от БСП, депутатите на ИТН, АПС и МЕЧ. Това решение означаваше, че охраната на Борисов и Пеевски трябваше да бъде отменена.
След това обаче председателят на Народното събрание обяви почивка от около 30 минути, с възобновяване на заседанието ПП-ДБ поиска прегласуване по процедура, която според парламентарния правилник трябва да се прави веднага след първия вот — но в този случай бе обявена именно след почивката.
При повторното гласуване ИТН обърнаха своята позиция — от първоначална подкрепа за премахване на охраната те преминаха към „въздържал се“ или “против”, което направи невъзможно приемането на законопроекта. Така текстовете бяха отхвърлени, и охраната на НСО за Борисов и Пеевски остана в сила поне за следващите три месеца.
Намерени противоречия и обвинения за натиск
Другите парламентарни групи, включително ПП-ДБ и части от БСП, остро критикуваха ИТН за промяната в гласа им.
„ИТН и БСП да обяснят на хората защо запазиха охраната на Бойко и Пеевски“, каза пред репортери в парламента лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.
Според депутати от ПП-ДБ това не е просто парламентарно решение, а резултат от натиск, включително непрозрачни разговори по време на почивките между гласуванията.
Те обвиниха ИТН, че са се поддали на външен натиск в разрез с обещанията си за реформи и принципна позиция по законодателни промени.
От страна на ИТН официалната аргументация, представена от депутата Тошко Йорданов, беше, че партията първоначално е имала намерение да подкрепи текстовете и на второ четене, но са се раздразнили от настояването на вносителите законопроектът да бъде приет “веднага” и без достатъчно дебат.
Политически контекст и обществено влияние
Дебатът за охраната на Борисов и Пеевски не е изолиран от по-широката политическа и обществена динамика в България през последните месеци. От декември насам парламентът и правителството преживяха сериозни политически трусове — включително оставката на правителството на Росен Желязков и масови протести срещу статуквото на управление, в които една от основните искания беше именно промяна на модела на държавно управление и ограничаване на влиянието на олигархични кръгове.
Преди няколко месеца по инициатива на ДПС-Ново начало пък беше премахнат транспортът на президентската администрация. От своя страна президентът Румен Радев първоначално започна да се появява на обществени прояви с личния си автомобил.
Според правилника на Народното събрание законопроекти, отхвърлени на първо четене, не могат да бъдат внесени повторно в рамките на три месеца, което означава, че инициативата за премахване на охраната не може да бъде възобновена веднага.
Освен това остава спорът дали прегласуването след пауза е процедурно правилно — критика, която идва както от опозиционни, така и от управляващи среди, и която подчертава напрежението около стандартите на парламентарната практика.
Обратът в пленарната зала през 14 януари 2026 г. е не просто политическо събитие, а отражение на по-широки процеси в българския политически живот: напрежението между обещанията за реформи и практическите коалиционни компромиси, между стремежа към законодателна промяна и реалностите на парламентарното ръководство.
В този контекст ключовите фигури — Бойко Борисов и Делян Пеевски — за пореден път останаха на позиция, която мнозина опозиционни и граждански активисти считат за символ на статуквото, срещу което има нарастващо обществено недоволство.
