През 2025 година Агенцията по заетостта (АЗ) е регистрирала и издала разрешителни за работа на 24 642 граждани на трети страни. Това става ясно от информацията, предоставена на БТА от ведомството. Най-популярните области, в които работят тези хора, са хотелиерство, ресторантьорство, селско и горско стопанство, както и строителство. Някои от чужденците са заети и в сфери като здравеопазване, търговия, транспорт, промишленост и в областта на създаването и разпространението на информация и творчество.
От АЗ посочват, че 1295 граждани от Турция, Република Северна Македония (РСМ) и Индия са получили разрешение за работа. Седем от тях, които работят като свободни професионалисти, са от Руската Федерация, Беларус и Украйна.
Регистрираните за сезонна работа до 90 дни възлизат на 19 057 души, предимно от Узбекистан, Киргизстан и Турция. За краткосрочна заетост за същия период в България са пристигнали 4211 души от Турция, РСМ и Индия. Чужденците с български произход, регистрирани от АЗ, са 72 и са от Сърбия, Молдова и Украйна, работейки в търговията, преработващата индустрия, транспорта, складирането и пощенските услуги, допълват данните.
АЗ уточни, че съществуват и четири съвместни процедури с дирекция „Миграция“. Те включват Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР), Синя карта на Европейския съюз, Разрешение на сезонен работник до 9 месеца (РСЗ) и Разрешение за преместване на служител по вътрешнокорпоративен трансфер.
Нужда от кадри
Според Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, данните на АЗ показват засилен интерес от страна на чуждестранни работници да се устроят у нас. Тя смята, че е необходимо да се ускори процесът по привличане на работна ръка, подчертавайки важността на опростяването на процедурите и намаляване на документалната тежест. Причината за това е демографската ситуация в страната. Василева отбеляза и факта, че има области, които не са привлекателни за българите, но подчерта, че това не означава загуба на местни работни места.
Чужденците работят в различни сектори – производствени, складови и транспортни фирми, добави тя.
На въпроса дали българите, които могат да се завърнат от чужбина чрез програмата „Избирам България“, биха могли да запълнят необходимостта от кадри в икономиката, Василева твърди, че не е възможно. Тя счита, че хората, които биха се върнали, няма да бъдат достатъчни. По нейните думи, двата процеса не са в конфликт помежду си.
Предвиждания за 2026 г.
Председателят на Българската конфедерация по заетостта коментира, че през новата година ще продължат предизвикателствата, свързани с геополитическите динамики и рисковете за веригите на доставки. Според Василева, мениджърите по човешки ресурси трябва да разработят стратегии за привличане и осигуряване на кадри, които да бъдат по-гъвкави и разнообразни. Тя подчерта и важността на Изкуствения интелект (ИИ). С повече помощ от ИИ можем да разполагаме с повече свободно време, което да посветим на личния си живот и здравето си, отбеляза тя. ИИ може да поеме значителна част от оперативните задачи, добави Василева.
