Като председател на 50-ото Народно събрание, имам възможност да представя своите аргументи и позицията ми остава последователна и непроменена, тъй като основанията, които я подкрепят, не са се променили. Това заяви Рая Назарян в предаването „Неделя 150“ по БНР, в контекста на коментара, че председателят на НС е първият, когото президентът следва да запита дали би приел поста служебен премиер.
Според Назарян в чл. 99, ал. 5 от Конституцията не съществува йерархическа структура, но е очевидно, че фигурата на председателя на НС се различава съществено от останалите, тъй като той е активен участник в политическия процес. Председателят е народен представител, подобно на другите 239, и е член на определена политическа формация, каза тя. Този председател е издигнат от партия, която ще участва в изборите, а самият той може да бъде кандидат за депутат и дори да заема лидерска позиция в листата. В този контекст участието му в служебно правителство, чиято роля е различна, може да застраши безпристрастността на изборния процес, допълни тя.
Според Рая Назарян изборът на служебен премиер трябва да бъде с минимална политическа обремененост и отдалечен от политическия контекст. „Ако бъда служебен премиер и лидер на листа от ГЕРБ, какво доверие ще имаме от обществото?“, попита Назарян, добавяйки, че възстановяването на обществено-политическия диалог е свързано с даването на гаранции за честност и безпристрастност. Присъствието на ярка политическа фигура в изпълнителната власт, която е основна в организационния процес на изборите, не добавя доверие или повишава избирателната активност, посочи Назарян.
В такава ситуация, подобно решение би било обществено безотговорно. Ясно е, че се нуждаем от възстановяване на диалога и доверието между гражданите и политиците, подчерта Назарян. Тя акцентира на факта, че Народното събрание е изключително фрагментирано, с девет парламентарни групи, което поражда значителна конфронтация и ниско доверие.
Ако президентът Румен Радев се включи активно в политиката, това може да повлияе на стратегията, плановете и нагласите на всички партии, както и на тяхната предизборна кампания, смята Назарян. Важно е да знаем каква е неговата визия за развитието на страната, какви послания има, и с кои хора работи, тъй като в момента всичко това е само в сферата на предположенията, обясни тя. В конкурентна среда ние постигаме най-добрите си резултати и не бих се притеснявала за ГЕРБ, каза Назарян по повод очакванията за Радев.
Кампанията, която ще водим, ще бъде положителна, с много полезни послания, добави Назарян. Важно е какво виждаме за България – да бъде модерна, привлекателна за инвестиции, с увеличено доверие и по-добър живот за гражданите, а също и за развитие на икономиката. Според нея след предстоящите избори ГЕРБ ще има повече депутати, отколкото в последния парламент.
Назарян обсъди и промените в Изборния кодекс, напомняйки, че те бяха предложени по време на преговорите за съставяне на съвместно управление. През 2025 г. бяха внесени множество законопроекти от различни парламентарни групи, които бяха одобрени на първо гласуване и бяха изготвени общи предложения. Важно е да се гарантира свободната воля на гражданите. Възможните начини за гласуване – на хартия, чрез машини или комбинирано, имат свои недостатъци, които могат да доведат до злоупотреби, добави тя. Всеки вариант носи свои рискове. Предложението на „Има такъв народ“ предлага значителни предимства – намалява недействителния вот и ограничава софтуерните манипулации, като същевременно премахва съмненията за купуване на цели избирателни секции. Това са преимущества, към които всички се стремят, за да осигурим честност на вота. Внедряването на нова технология изисква време, но това не означава, че не трябва да действаме с перспектива.
Когато са внесени законопроекти за закриването на комисията за противодействие на корупцията, съдбата й изглежда ясна, коментира Назарян. Тези законопроекти ще бъдат разгледани в пленарна зала. Общото между тях е, че този орган повече няма да изпълнява разследващи функции.
Налагането на административен таван на цените на стоките ще доведе до изкривяване на пазара: стоките ще изчезнат, ще възникне дефицит или ще се заменят с по-нискокачествени алтернативи, коментира Назарян предложението за ценовия таван. Според нея действащото законодателство вече предвижда всичко необходимо за борба със спекулацията.
