На 97 години почина Жорж Борхард, литературен агент с интернационален усет, който успя да намери американски издатели за бъдещите Нобелови лауреати Ели Визел и Самюъл Бекет, както и да представлява множество други значими автори, съобщава неговата агенция, предаде Асошиейтед прес.
Широко признат в литературните среди, Борхард е бил наречен от Т. К. Бойл „най-прекрасният човек, живял на тази земя“.
Борхард представя англоезичната публика на писатели като Йожен Йонеско и Маргьорит Дюрас и още от самото начало е защитавал две френскоезични творби, които с времето стават класики: „Нощта“ на Визел и „В очакване на Годо“ на Бекет.
Борхард е защитник на както стари, така и нови произведения, управлявайки наследствата на Бекет, Олдъс Хъксли и Тенеси Уилямс. Негови клиенти са били Иън Макюън, Трейси Кидър, Клеър Месуд, поетите Джон Ашбъри и Робърт Блай, Кейт Милет и Стенли Крауч, пише АП.
Роден в Берлин и израснал в Париж, Борхард е на 11 години, когато губи баща си от рак. По-късно диво лапчуе майка си, която е депортирана в Аушвиц. Той емигрира в САЩ през 1947 г., където започва да преподава френски в Нюйоркския университет, въпреки че не владее английски, и се присъединява към агенцията на Марион Сондърс. Там той се заема с издаването на френски произведения, включително мемоарите на Шарл дьо Гол.
През 1953 г. Борхард научава за „три книги от ирландец, който пише на френски, на име Бекет“, както сам споделя пред списание Poets & Writers през 2009 г. „Прочетох ги и си помислих: Това е доста интересно.“ Така Борхард открива френските произведения на Самюъл Бекет, сред които „В очакване на Годо“, „Молой“ и „Малоун умира“. Публикуването на тези книги се забавя, тъй като Бекет настоява сам да направи превода и адаптацията.
В края на 50-те години Борхард среща трудности при предлагането на „Нощта“ на Визел, поради нежеланието на издателите да публикуват разкази за Холокоста. Въпреки това, романът е издаден на английски през 1960 г. и се продава в милиони копия, стартира кариерата на Визел.
Борхард представлява автори от разнообразни жанрове и игнорира тенденциите, твърдейки, че няма конкретна формула, освен да избере произведение, което му харесва.
