През 2026 г. от Земята ще се наблюдават две слънчеви и две лунни затъмнения, от които едно слънчево и едно лунно ще бъдат видими и от България. Това обяви Пенчо Маркишки, учен от Института по астрономия към БАН и катедра „Астрономия” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Той е ангажиран с подготовката на новото издание на справочника „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“, което се очаква скоро да бъде публикувано.
Първото слънчево затъмнение за годината ще се проведе на 17 февруари, като то ще бъде пръстеновидно. То ще е частично видимо в най-южните части на Южна Америка, Южния Атлантически океан, Антарктида, крайбрежието на Африка и централните зони на Индийския океан. Пръстеновидната фаза ще бъде наблюдаема от ограничен район в Индийския океан и в малка част от Антарктида. Затъмнението ще може да бъде наблюдавано и от остров Ливингстън, където е българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Началото му ще е в 09:59 UTC и ще приключи в 11:28 UTC, с максимална фаза в 10:44 UTC, уточни Маркишки.
На 12 август частично слънчево затъмнение с малка фаза ще може да се види от северозападните части на България. Това затъмнение ще бъде пълно, но частично видимо от Арктика, северна Америка, повечето от Европа, без най-югоизточните ѝ точки, от северния Атлантик и Западна Африка, добави Пенчо Маркишки.
Пътят на пълното затъмнение ще започне от Якутия, Русия, преминавайки през Арктика и източното крайбрежие на Гренландия, след което ще продължи през Северния Атлантик, близо до Исландия. Лунната сянка ще премине през Испания и Балеарските острови, завършвайки в Средиземно море.
Най-добрите условия за наблюдение в Европа ще бъдат в малка зона в северното крайбрежие на Испания, около Овиедо, където явлението ще се види ниско над западния хоризонт с продължителност на пълната фаза от 1 минута и 48 секунди.
В България затъмнението ще е видимо в северозападната част. За Видин, то ще започне в 20:27, когато Слънцето ще бъде на височина 1 градус и 19 минути над западния хоризонт. Явлението ще продължи до залеза на Слънцето малко по-късно, обясни физикът.
Първото лунно затъмнение през годината ще е на 3 март и ще може да се наблюдава от Северна и Южна Америка, Тихия океан, Австралия, Източна Азия, Арктика и Антарктика. От България то не ще е видимо, но ще може да бъде забелязано от българската антарктическа база. В Ливингстън затъмнението ще започне в 08:44 UTC, а луната ще залезе в 09:12 UTC, докато вече е навлязла в земната полусянка, посочи експертът.
На 28 август, рано сутринта, от България ще се види началото на частичното лунно затъмнение до залеза на Луната. Явлението ще бъде наблюдавано също от Западна Европа, Западна Африка, Атлантика, Северна и Южна Америка и югоизточната част на Тихия океан. В Ливингстън затъмнението ще започне в 01:23:29 UTC и ще приключи в 07:02:00 UTC, с максимална фаза в 04:12:52 UTC. По това време в Антарктика е зима и обикновено няма научни експедиции.
През годината ще има и „супер Луни“, каза физикът. Новолунията на 16 май и 15 юни ще са близо до момента, в който Луната е най-близо до Земята, а при пълнолуние на 23 срещу 24 декември ще е удобно наблюдаемо.
Пълнолунието на 31 май ще е второ за месец май и се нарича „синя Луна“, но това няма нищо общо с цвета ѝ, отбеляза Пенчо Маркишки.
Това пълнолуние ще бъде и „микро Луна“, тъй като ще е близо до момента на лунния апогей на 1 юни. Също „микро Луна“ ще бъде и пълнолунието в нощта на 29 срещу 30 юни, но след апогея на Луната на 28 юни.
Към момента не се предвижда видима комета с невъоръжено око тази година. Известни надежди се слагат на кометата C/2025 R3 (PanSTARRS), но е малко вероятно да бъде видима без телескоп. Тя бе открита на 8 септември 2025 г. от телескопа Pan-STARRS 1 в Хавай и ще премине през перихелия си на 19 април 2026 г.
Максимумът на метеорния поток Персеиди ще бъде наблюдаван при отлични условия в последните часове на нощта между 12 и 13 август, когато Луната ще е в новолуние. За наблюдение на метеори е хубаво да се избере тъмен район, далеч от illuminate на градовете, добави физикът.
Максимумът на метеорния поток Геминиди ще бъде на 14 декември около 16 ч. българско време, с активност над 120 метеора на час. Луната ще залезе в 21:55 ч. на 14 декември, предоставяйки добри условия за наблюдение.
Пенчо Маркишки спомена, че 2026 г. ще започне с добра видимост на четири от планетите. В ранните часове на януарските нощи ще се наблюдава Сатурн в съзвездието Водолей, Нептун в Риби, Уран в Бик и Юпитер в Близнаци, обясни той.
Към края на февруари и началото на март ще има възможност за наблюдение на всички планети от Слънчевата система, с изключение на Марс. Меркурий, Венера, Сатурн и Нептун ще образуват планетен парад в съзвездието Водолей. Преди да завърши денят, Венера и Сатурн ще бъдат видими ниско на хоризонта.
През април отново ще се наблюдава планетен парад, образуван от Меркурий, Марс, Сатурн и Нептун, но условията ще бъдат по-добри през май, когато Меркурий ще отсъства.
През годината ще бъдат предоставени множество добри условия за наблюдение на ярките планети, подчерта Пенчо Маркишки.
