Свободата на медиите е непрекъсната борба за всеки журналист и всяка медия, независимо от темата. Когато се изправяме пред заплахи, е важно да осъзнаем, че съществува един регламент, който може да ни подкрепи в тези усилия. Въпреки че медийната рамка не гарантира успех, тя предлага път за напредък. Това сподели евродепутатът Елена Йончева (ДПС, независим) в подкаста „ЕС право БГ“ на БТА, който обяснява как се създава европейското законодателство и как се реализира в България. Темата на интервюто бе Европейският акт за свободата на медиите – първият общоевропейски регламент, целящ защита на независимостта на медиите и журналистите в ЕС. Законът влиза в сила на 7 май 2024 г., а повечето разпоредби ще бъдат реализирани от 8 август 2025 г., като чл. 20 ще започне да действа на 8 май 2027 г.
Регламентът, според Елена Йончева, която беше докладчик в сянка на дебатите в Европейския парламент, представлява „амбициозна рамка“, която за първи път задава унифицирани правила за защита на редакционната независимост и медийния плурализъм в държавите членки на ЕС.
Като евродепутат и дългогодишен журналист, Елена Йончева идентифицира три основни компонента на Европейския акт за свободата на медиите. Първият е опазването от политическа намеса и ограничаването на използването на шпионски програми срещу журналисти. Регламентът забранява до голяма степен влиянието върху редакционните решения, предвиждайки строг контрол при изключения, свързани с националната сигурност и сериозни престъпления.
Вторият същественият аспект е прозрачността на медийната собственост и концентрацията на пазара. Актът изисква публично оповестяване на реалните собственици на медиите и оценка на влиянието на значителни сливания и придобивания върху медийния плурализъм. Йончева признава, че в регламента има недостатъци, тъй като част от мерките са само препоръчителни и не включват достатъчно строги санкции.
Третият основен аспект касае отношенията между медиите и големите онлайн платформи. Европейският акт за свободата на медиите налага специален режим за съдържанието в платформи като Meta, YouTube и X, който включва задължение за предварително уведомление при премахване на съдържание и възможност за бързо разглеждане на оплаквания.
Дебатите относно приемането на Акта за свобода на медиите в Европейския парламент не бяха лесни, заяви Елена Йончева. Конфликтите, по нейни думи, често произтичали от национални делегации, а не от политически групи. Най-острите разногласия се проявили между Западна и Източна Европа по въпросите на националната сигурност и позволеното наблюдение над журналисти.
Европейският акт за свободата на медиите е все още в начален етап на прилагане. Затова, според Йончева, е трудно да се оцени влиянието му на редакционната независимост, както и това, как работят медийните организации и как се чувстват журналистите относно свободата си. „Заключението ми е, че е твърде рано за категорична оценка. На този етап цялостната картина е по-скоро положителна“, сподели евродепутатката.
„Медийната рамка има за цел да се бори срещу разпространението на дезинформация и да намали държавния и политически контрол върху медиите, като същевременно се опитва да спре загубата на журналистическа независимост, включително в много държави от ЕС“, подчерта Елена Йончева.
Относно адаптирането на Европейския акт за свободата на медии в България, Йончева сподели, че процесът на обновление на националното законодателство все още продължава. Тя акцентира на необходимостта от ясни правила за защита на журналистите, строг контрол върху употребата на специални разузнавателни средства и повишена прозрачност относно медийната собственост.
„Законът предполага пълна прозрачност на реалните собственици, а не само на номиналните. Нужна е също така и цялостна прозрачност на собствеността“, добави Елена Йончева. Според нея, при наличие на концентрация, следва да се извърши оценка на плурализма. „В България все още имаме значителни проблеми – много медии са собственост на офшорни компании, свързани или непрозрачни холдинги. Нуждаем се от нови мерки, като електронен публичен регистър за реалните собственици – със задължение за ежегодна актуализация и санкции при укриване, глоби или дори спиране на лиценза“, заключи Елена Йончева.
Целият разговор с нея можете да гледате в Ютуб.
Слушайте в Спотифай и Саундклауд
Не пропускайте и рубриката „ЕС право БГ“
По темата „Европейският акт за свободата на медиите“ прочетете и интервю с председателя на СЕМ Симона Велева
