С преобладаващите 11 гласа „за“, три гласа „против“ и без „въздържал се“, парламентарната комисия по отбрана одобри Проект на решение за приемане на предложение за инвестиционен разход „Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси за военноморските сили“, внесен от Министерския съвет.
Разработеният проект е в съответствие с Плана за развитие на Българските въоръжени сили до 2026 г., Програмата за развитие на отбранителните способности до 2032 г. и Програмата за инвестиции в отбраната, обясни министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов, който представи инициативата. Документът се основава на предложенията от американската страна, обхващащи два договора – единият за придобиване на мобилна система за брегова отбрана (брегови противокорабни ракетни комплекси) и вторият за мултифункционална система за обмен на информация. Реализацията на проекта ще доведе до обновление и развитие на способностите, свързани с морския суверенитет на страната, подсигуряване на нашия национален принос в Алианса, подобряване на мерките за сигурност и участие в операции на НАТО, както и намаляване на критичната зависимост от Русия в сферата на въоръжението, добави Запрянов.
Доставката на оборудването ще бъде осъществена чрез договори между правителствата на двете нации, като стойността на единия договор е над 205 милиона долара, а на другия – близо 3,5 милиона долара. Според заплануваното, основното оборудване от първия договор се очаква да бъде доставено през 2030 г., а оборудването за обмен на информация – между 2027 и 2028 г., уточни министърът в оставка. Финансовите средства за 2026 г. са заложени в бюджета за отбрана за 2026 г. и ще бъдат осигурени от Министерството на отбраната, допълни Запрянов.
На запитване от Атанас Славов от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ относно рисковете за изпълнението на проекта при забавяне на новия държавен бюджет, военният министър в оставка отговори, че ако не ратифицираме договора, ще е необходимо отново да се иска удължаване на сроковете за изпълнение.
На въпрос от Димчо Димчев от „Възраждане“ за евентуални компенсации при забавяне на доставките от САЩ и за причините за високите административни разходи в договора, Запрянов поясни, че всички държави увеличават военните си разходи и който сключи договор по-рано, попада в производствената схема. Отбранителната индустрия на САЩ и на нашите европейски партньори е с ограничени капацитети и не могат да осигурят доставки преди 2029-2030 г., добави още Запрянов. Според правилата между правителствата на двете страни не са предвидени компенсации, но това не означава, че американските власти няма да санкционират фирмите за забавяне, отбеляза военният министър. Санкциите са същите като при забавяне на доставки за американската армия. По въпросите за административните разходи Запрянов изтъкна, че те са включени в общата стойност на договора.
Иво Цанев от „ДПС – Ново начало“ подкрепи проекта за инвестиционен разход, както и ратификацията на договорите. „Иска ни се всичко да се реализира по-бързо, но осъзнаваме ограниченията на бюджетния капацитет“, подчерта Цанев. Това, което се придобива, особено когато няма аналог в ЕС и в световен мащаб, и при условие, че се купува от САЩ, осигурява допълнителен принос за оперативната ни съвместимост.
