Европейският кризисен фонд с капитал от над 430 млрд. евро може да предлага заеми на нации за покриване на разходи за отбрана, обяви управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност (ESM) Пиер Граменя в интервю за Ройтерс. Това становище е част от усилията на Европейския съюз да увеличи военната си мощ на фона на растящите геополитически предизвикателства.
Граменя уточни, че механизмът разполага с ресурси за предоставяне на кредитни линии за отбрана и че такива заеми няма да бъдат свързани с тесни икономически реформи, каквито често се изискват при финансова помощ от фонда. Целта е да се избегне стигмата, която обикновено съпътства активацията на механизма за стабилност.
„В настоящите геополитически условия, водещи до увеличени разходи за отбрана в много държави, трябва да реализираме пълния потенциал на Европейския механизъм за стабилност“, подчерта Граменя.
Той акцентира, че кредитните линии ще бъдат предоставяни основно на нации с добро фискално положение, но с ограничени бюджети поради натиска на други разходи. Това е особено съществено за по-малките държави от еврозоната.
„Разполагаме с инструменти“, отбеляза той. „В интерес на Европа е да се използва пълният им потенциал.“
„Очевидно, отношенията между Европа и САЩ стават все по-напрегнати“, добави той.
Тази промяна в ролята на фонда би имала и силно символично отражение, тъй като механизмът е създаден по време на дълговата криза в еврозоната с цел укрепване на националните икономики, банковия сектор и единната валута.
Според Ройтерс, всяка такава финансова помощ ще изисква одобрението на всички 21 държави от еврозоната, участващи в механизма. Само страни от еврозоната биха могли да вземат заеми, което изключва такива членки на ЕС, които не използват общата валута, като Полша.
Към момента Европейският механизъм за стабилност не предвижда финансиране на отбрана в своя мандат. Всяка промяна в тази посока би изисквала одобрението на държавите членки, между които има и военно неутрални нации като Австрия, Кипър, Малта и Ирландия.
