Мартин Владимиров: Новият собственик на „Лукойл“ не бива да е монополист като сегашния

Американската инвестиционна компания „Карлайл“ се кани да купи по-голямата част от активите на „Лукойл“ извън Русия. Сред тях е и рафинерията в Бургас.

Твърде много неизвестни остават, след като беше огласено предварителното споразумение. За Мартин Владимиров и колегите му от Центъра за изследване на демокрацията едно нещо със сигурност е ясно – че новият собственик, който и да е той, не бива да наследява от руснаците монопола върху пазара на горива на едро у нас. Това е задача на българската държава и на регулаторните органи.

„Все още има много неизвестни за сделката. Без одобрение на американското министерство на финансите няма как да се премине към реални преговори за цената на активите, оценка на риска и всички процедури, свързани с едно такова мащабно поглъщане“, коментира пред БНР Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

„Лукойл“ заяви, че сделката с „Карлайл“ е необвързваща, т.е. може да се търсят и други претенденти за покупка на дейностите на „Лукойл“, припомни той и добави мнението си, че компанията си взима поука от случая с „Гунвор“.

„От начина, по който действа администрацията на Тръмп – те искат винаги да са в основата на взимането на решенията, т.е. от тях да зависи крайният изход на сделката. „Лукойл“ подхождат много по-внимателно. „Карлайл“ е и финансов играч, не непременно енергиен. Контролират огромни активи, но една малка част от тях са енергийни. Имат и големи ВЕИ активи. Те реално едва ли ще могат или искат да оперират ежедневната дейност на компаниите под шапката на „Лукойл“. Може да става въпрос и за вторична сделка, при която „Карлайл“ да разпродаде отделните активи на различни трети страни, включително и рафинерията в България“, допусна Марин Владимиров в интервю за предаването „Събота 150“.

Според него е много рано да се отсъди въздействието на това обявление върху ситуацията в България.

Той отбеляза, че Казахстан беше изключена от сделката. В Мексико вече се сключи сделка между „Карлслим“ и „Лукойл“ за добив на петрол в Мексиканския залив, допълни експертът. „Как всички тези странични сделки ще повлияят на решението на американските власти още не се знае“, каза той. По думите му вероятно фокусът на сделката ще бъдат международните активи на „Лукойл“ в Европа.

Владимиров отбеляза, че цената, на която ще бъдат закупени активите, ще е много по-ниска от сегашната оценка от 22 млрд. долара. Това са компании под санкции, обясни той и подчерта, че това ще е много неизгодна сделка за който и да е потенциален купувач, защото може да трябва да се разправя с години с регулаторни пречки за това реално да извлича печалба от дейността за тези дружества.

„“Карлайл“ ще търси начин бързо да се освободи от тези активи, като ги продаде на печалба. Това е бизнесът на „Карлайл“. Бизнесът на „Карлайл“ не е да оперира рафинерии или петролни находища“, смята Марин Владимиров.

Европа използва взаимната зависимост между двете държави като оръжие да притисне Тръмп да се оттегли от агресивната си реторика спрямо Европа, коментира още той. По думите му в момента няма алтернатива на американския втечнен природен газ в Европа. Според него не е разумно ние да се отказваме от този внос:

„С какво ще заменим американския втечнен газ? С доставки от авторитарни държави от Персийския залив? Това ли е по-добрата алтернатива? Това не е алтернатива. Най-надеждният търговски партньор в търговията с природен газ е САЩ. Ако искаме дългосрочна енергийна независимост в Европа, то трябва да работим за това да намалим потреблението на природен газ като цяло или да развием добива на природен газ у нас, което няма да се случи“.

Според него начинът за справяне с кризата е развитието на местните източници на енергия и преструктуриране на енергийното потребление на ЕС.

Все още около 75% от потреблението на газ в Югоизточна Европа идва от „Газпром“, изчисляват от ЦИД. Много сме далече от премахването на тази зависимост, смята Владимиров. Освен това:

„По-близките отношения със САЩ могат да дадат възможност и за премахване на някои политически зависимости, които са създадени на основата на газовите отношения между Русия и страните от региона – т.е. промяна като цяло на корпоративния климат в региона, така че търговските взаимоотношения да не се превръщат в политически зависимости“.

В момента руският газ е с 15-20% по-евтин от американския и това не позволява алтернативни доставки за Югоизточна Европа, подчерта още той.