Стотици години след като знаменитият художник Камал уд-Дин Бехзад е обходил улиците на Херат, съвременните творци в неговия роден град в Афганистан намират вдъхновение и надежда благодарение на признанието на ЮНЕСКО към неговото изкуство, съобщава АФП.
Седейки на червен килим с кръстосани крака, художникът Мохамад Юнес Кане внимателно рисува детайли като гривата на кон или мънистата на колие, използвайки много тънка четка.
„Когато творя, се пренасям 500 години назад, в хода на живота в Херат от онези години“, когато Тимуридската империя е подкрепяла художници като Бехзад“, споделя Кане с усмивка.
На 45 години, Кане е практикуващ миниатюрист от тийнейджърска възраст и се вдъхновява от стила на Бехзад, който е повлиял и на френския художник Анри Матис.
Като съвременник на италианските гении Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели, Бехзад установява нова естетика в Херат, преди да се премести в Табриз, днешен Иран.
С цел да отбележи неговото „живо културно изразяване“, ЮНЕСКО добави стила на Бехзад в своя Списък на нематериалното културно наследство през декември м.г., напомня АФП.
Това признание беше „наистина радостно послание“, дойдоха „в момент на тъга и много сериозни предизвикателства“, коментира Кане.
След завръщането на талибаните на власт през 2021 г. и наложените строги ограничения на ислямското право, мнозина художници напуснаха Афганистан, отбелязва АФП.
Кане затваря галерията си и работи от дома си, тъй като клиентите му са станали рядкост, а изложби отсъстват. Понякога изкачва хълма до бялата гробница, предполагаема гробница на Бехзад, където намира покой.
Много жители на Херат обвиниха новите правила за забрана на изобразяване на човешки лица, което е често характерно за произведенията в стила на Бехзад. „Това е много тъжно, защото Херат гордо носи името на Бехзад“, сподели местен жител, пожелал анонимност заради безопасността си.
Ахмад Джавид Заргам, бивш ръководител на местния културен център, отбеляза, че преди Бехзад, картините не са носели „душа и характер“.
„Той е запечатал сцени от живота на хората, включително минувачи, дервиши, учещи момичета и момчета, или работници заети с архитектура“, добави Заргам пред АФП.
В централната джамия на Херат, покрита с керамични плочки, се намират фини флорални и геометрични мотиви, изработени от Бехзад.
Произведения на Бехзад могат да бъдат намерени в престижни институции в чужбина, включително в Музея на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк, Британската библиотека в Лондон и Музея на двореца „Топкапъ” в Истанбул.
Специалистът по миниатюрното изкуство, Майкъл Бари, подчерта, че лишаването на хората от тяхното културно наследство е „върховно несправедливо“, отбелязва АФП. Той е „напълно наясно с грижата, необходима за опазването на тези деликатни произведения“, които лесно могат да бъдат повредени при излагане на светлина.
С осъзнаване на предизвикателствата при връщането на произведенията на Бехзад, Бари ги възпроизведе през 2017 г. за изложба в цитаделата на Херат.
Обаче, местните жители вече не могат да се наслаждават на ярките прелестни цветове на „дървото на живота“ – символ, често рисуван от Бехзад, защото вратата на цитаделата е заключена. Въпреки че оценява признанието на ЮНЕСКО на изкуството на Бехзад, местната културна институция не предостави обяснение за затварянето си.
Напомняйки за важността на Херат, Бари отбеляза, че този град е бил „световна столица на изкуството, поезията, музиката, философията, математиката. Флоренция на ислямския свят”.
„Най-ключовият център на ислямската цивилизация в 15-ти век подкрепяше фигуративното изкуство“, добави той.
Днес, обаче, в цитаделата, лицата, изобразени на стените, разказващи историята на града, са боядисани в черно.
Група жени се събират в ателие, за да рисуват миниатюри върху стъкло или хартия, продавайки творенията си основно чрез социалните медии или на познати.
Признанието на ЮНЕСКО мотивира 24-годишната Париса Нарван, която не успя да получи стипендия и да участва в изложби в чужбина, поради трудностите при получаване на виза. Художниците имат нужда от възможности, „включително международни изложби и финансова помощ“, пояснява тя.
За 22-годишната Азия Арнаваз, часовете, прекарани в създаване на миниатюри, представляват терапия. „Когато работя, чувствам, че съм напълно освободена“, казва тя пред АФП.
