Ниското представяне на България в Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г. е предупредителен знак за сериозни проблеми, които не могат да се оправдаят с външни обстоятелства или краткотрайни кризи. Корупцията води до загуби от милиарди левове ежегодно за икономиката, причинявайки по-бавен растеж и неефективно разпределение на ресурсите. Това подчертава Добри Митрев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на АОБР, в контекста на данните от Индекса за възприятие на корупцията, публикувани от „Трансперънси Интернешънъл“ (Transparency International). България е на 84-то място от 182 държави, с резултат от само 40 точки от 100, което е най-лошото представяне от 2012 г.
„Този резултат проявява системен проблем, който не може да се схваща като последица от временни политически затруднения или външни влияния. За бизнес средата това води до повишена несигурност, увеличени разходи за транзакции и по-малка предсказуемост на регулациите. Възприятието, че страната е корумпирана, пряко влияе на инвестиционния интерес, цената на капитала и желанието на компаниите за разширяване на дейността“, отбеляза Митрев, като уточни, че най-засегнати са коректните фирми, които работят легално и спазват правилата.
Според него подобни резултати биха забавили България в стремежа ѝ да се присъедини към ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Борбата с корупцията и върховенството на правото са ключови за членството в ОИСР, напомни той. Лошото класиране на България изпраща негативен сигнал към нашите партньори и поставя под съмнение напредъка по реформите. Ако тези негативни тенденции продължат, присъединителният процес може да се забави или да изиска допълнителни задължения от държавата.
В отговор на въпрос относно адаптацията на българския бизнес към корупционната среда и загубите, Митрев подчерта, че коректният бизнес не се приспособява, а плаща щетите. „Ситуацията води до изкривяване на конкуренцията – фирми, които отказват корупционни практики, губят обществени поръчки или административно време“, допълни той. Преките щети, по неговите думи, включват пропуснати ползи и по-високи разходи за съответствие и защита. Непреките загуби са още по-сериозни – демотивация за инвестиции и загуба на човешки капитал. Трудно е да се определи точната сума, но според различни оценки загубите възлизат на милиарди левове годишно, което води до намален растеж и неефективно разпределение на ресурсите, заключи Митрев.
Визията на работодателите за изсветляване на сектори с високи нива на сива икономика
Работодателите предлагат действия за преодоляване на кризата, включващи дигитализация на административните услуги, електронни разплащания, реформи на съдебната система и обществени поръчки, равноправен контрол и стимули за коректно излизане от сивата икономика.
„От години настояваме за комплексен подход. На първо място – равноправен и предвидим контрол, основан на анализ на риска, а не на капризи. На второ място – дигитализация на процесите, включително електронни плащания и ограничаване на личния контакт между бизнеса и контролни органи. Трето – мерки за стимулиране на доброволното излизане от сивия сектор, особено за малките фирми, съпроводени с реални наказания за нарушителите“, коментира Митрев. Само така можем да прекратим вредната практика „правилата да се договарят“.
Причините за влошаването на конкурентоспособността
Според Митрев, от гледна точка на бизнеса, причините за влошаването на конкурентоспособността в България са множествени: хронична политическа несигурност, липса на дългосрочни политики, слаба администрация и забавяне на структурните реформи. Освен това съществуват проблеми с инфраструктурата, недостиг на квалифицирани кадри и несигурна регулаторна среда. Най-важните мерки, според него, трябва да включват: възстановяване на институционалната стабилност, реформа на публичната администрация, ускоряване на инвестициите в инфраструктура и образование, и реално подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административната тежест.
Очакванията на бизнеса от новото редовно правителство
Бизнесът има големи очаквания от новото редовно правителство. По думите на Митрев, най-важно е да има ясна политическа воля и последователност при реформите в съдебната система, обществените поръчки и регулаторните органи. „Очакваме прозрачни правила, предвидима регулация и ефективна борба с корупцията на всички нива. За нас е от съществено значение правителството да разглежда бизнеса като партньор, а не като източник на проблеми или ресурси. Само при такава промяна можем да се надяваме на устойчив икономически растеж и възстановяване на доверието в държавата“, завърши Добри Митрев.
