Хуманоидните роботи представляват за мнозина символ на бъдещето и са сред най-амбициозните стремежи на технологичната индустрия след напредъка в изкуствения интелект. Интеграцията на изкуствен интелект с роботи, които все повече наподобяват хора, може да доведе до значителен растеж на производителността, твърди италианският вестник „Мъни“. Според Илон Мъск, в следващите десетилетия, човечеството ще бъде заобиколено от милиони хуманоидни роботи, които ще заменят хората в множество дейности – от ръчен труд до творчески задачи. Следствие на това, много позиции ще изчезнат, а работата ще се превърне в приятно занимание, сравнимо с спорт, тъй като човешкият труд няма да бъде необходим в много области. Ето защо е важно да се разработят нови социални и икономически модели, които да осигурят средства за живот на милионите хора, които ще останат извън трудовия пазар, създавайки алтернативи на традиционните работни схеми.
Идеята за хуманоидни роботи обаче скоро ще дойде и в Европа чрез две китайски компании – „Аджибот иновейшън“ (Agibot Innovation) и „Минт холдингс“ (Minth Holdings), които обявиха значителни инвестиции в Сърбия с цел производството на ново поколение роботи. Планирано е начално производство между 1000 и 2000 единици, а Сърбия ще стане първата европейска страна, произвеждаща роботи от този вид, утвърдена като стратегическа база за европейския пазар.
Въпреки положителния аспект за Сърбия, избрана от Китай за начало на производството в Европа и потенциалното влияние върху икономическия растеж и заетостта, някои сръбски експерти предупреждават относно рисковете, свързани с такъв подход. Изборът на Сърбия не е случаен, подчертава италианското издание, тъй като до 80-те години страната е била лидер в индустриалната роботика, особено благодарение на компанията „Лола роботи“, която е била водеща в разработването на роботизирани решения.
Опасността е да се игнорира историческото знание и местния опит, които всъщност могат да се окажат в ръцете на китайските компании, твърдят експертите. Според някои анализатори, правилният подход би бил да се възобнови местната индустриална традиция по модела на старата „Лола роботи“, започвайки производство на роботизирани решения самостоятелно, вместо да се оставя на чуждестранни компании да определят условията и стратегиите. Въпреки това, в момента липсва адекватна държавна подкрепа за сектора.
Реалната заплаха е, че производството в Сърбия ще бъде ограничено само до сглобяване и софтуерна настройка, превръщайки местните инженери, които преди това са били лидери, в обикновени наемни работници. В такъв случай истинското икономическо влияние вероятно ще бъде значително по-малко от очакваното, пише „Мъни“.
Но ако Сърбия успее да комбинира своя индустриален и човешки потенциал с китайската технология, страната би могла да започне дългосрочно възраждане на сръбската роботика и да се утвърди като лидер в сектора на европейския пазар.
