Американското мецосопрано Денис Грейвс изпя последния си концерт на сцената на „Метрополитън“ опера в края на януари, с което символично приключи своята 40-годишна кариера.
„Всяка година много американци се пенсионират и в това отношение аз съм сред тях. Времето е подходящо за повече отдих и игра с внуците ми, а имам двама“, сподели 61-годишната певица в письмо, публикувано в „Ню Йорк таймс“.
Последното представление на Денис Грейвс в „Метрополитън“ опера беше „Порги и Бес“ на Гершуин, където тя изигра малката роля на Мария, собственичка на заведение. Интересно съвпадение, тъй като първият й професионален ангажимент е именно с „Порги и Бес“ в Тълса, Оклахома.
Преди второто действие Питър Гелб, генерален мениджър на „Метрополитън“, спомена постиженията на мецосопраното и й връчи награда в знак на признание за нейния принос в операта.
„Питър, знаех, че ще заплача”, заяви тя с треперещ глас, заобиколена от актьорския състав и сред бурните аплодисменти от препълнената зала, информира „Ню Йорк таймс“.
Емоционалният завършек на кариера, която почти не се е сбъднала. На 24 години лекарят й съобщава, че не може да пее повече. Това се случва само три години след дебюта й в операта в Тълса.
„Той установи, че имам сериозен дисбаланс на щитовидната жлеза, който причиняваше проблеми”, сподели Грейвс пред „Ню Йорк таймс“.
За щастие, лекарят е сгрешил. Година по-късно Грейвс се явява на прослушване за „Кармен“ в операта в Хюстън и получава ролята на Мерседес. През следващите 38 години тя преодолява здравословните си предизвикателства – щитовидната жлеза, кръвоизливи в ларинкса и главоболия – и се утвърдява като една от най-великите оперни певици.
Грейвс ще бъде запомнена най-вече с главните си роли Далила в „Самсон и Далила“ на Сен-Санс и особено в „Кармен“ на Бизе, която изиграва при дебюта си в „Метрополитън“ опера през 1995 г.
По това време тя вече е достатъчно известна, че да бъде представена в предаването на Си Би Ес „60 минути“, където водещият казва: „Това е резултат от комбинацията на кураж, дисциплина, талант и красота.“
Въпреки успеха, Грейвс не харесва силната асоциация с Кармен. „Това е пречка за кариерата ми. Искам хората да идват в операта заради мен, а не защото е „Кармен“, споделя тя преди години.
Съществува и друг проблем за Грейвс, свързан с расата й. Тя не желае да бъде акцентирано на това, че е чернокожа певица.
„Да, когато вляза в стаята, веднага се вижда: чернокожа жена. Това е моята същност. Но никой не казва „бялото сопрано Ерин Морли“, а почти всеки споменава „чернокожото сопрано Денис“.
Грейвс израства от самотната си майка в югозападния Вашингтон и започва да пее от малка, тъй като майка й я моли да забавлява другите деца, докато се прибира от работа.
Тя винаги е живяла във Вашингтон и е запазила важната си връзка с корените си. Градът е повиквал Грейвс в трудни времена, тя е изпяла America the Beautiful и The Lord’s Prayer в Националната катедрала във Вашингтон след атаките от 11 септември 2001 г., а също и American Anthem на погребална служба в Капитолията за Рут Бадер Гинсбург, член на Върховния съд на САЩ и нейна приятелка.
Мецосопраното споделя пред „Ню Йорк таймс“, че планира още няколко малки участия в концерти, но се насочва към актьорска работа и управление на фондацията „Денис Грейвс“, насочена към социалната справедливост и изкуствата.
„Много хора ми помогнаха – госпожа Гроув от началното училище, която ми казваше, че имам красив глас и ми осигури безплатни уроци по пеене; моята учителка в колежа и Консерваторията в Ню Инглънд Хелън Ходам, която ме подкрепяше и беше на първия ред на дебюта ми в „Метрополитън“ преди 30 години“, написа Грейвс в своето писмо за оттеглянето си.
„Не си тръгвам с празни ръце. Сърцето ми е пълно с благодарност и любов. Тръгвам с великолепни спомени, страхотни приятелства, самосъзнание, физическа и психическа издръжливост и дълбока любов към това изкуство. И с осъзнаването, че моментът е дошъл“, заключава Денис Грейвс.
