Диригентът трябва да се адаптира към певеца, споделя бас-баритонът Жозе ван Дам, известен с прецизния избор на роли през своята кариера. Белгийският артист с международна кариера почина на 17 февруари в родината си в Хърватия на 85-годишна възраст.
„Работихме заедно по толкова много спектакли и звукозаписи. Жозе, ще бъде трудно без теб. Почивай в мир!“, написа Пласидо Доминго в социалните мрежи.
Жозе ван Дам имаше елегантен копринен глас, отлична актьорска игра и солидна трудова етика, които го направиха един от най-високо ценените бас-баритони на своето време. В продължение на над пет десетилетия той пресъздаде сложни персонажи като Дон Жуан на Моцарт и Летящия холандец на Вагнер, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Ван Дам внимателно избира ролите, които най-добре отговарят на гласа му в конкретния момент. Въпреки строгата си селекция, той разполага с широк репертоар, включващ произведения от Моцарт, Вагнер, Верди, Щраус, Гуно и Масне, както и по-малко познати опуси като „Пелеас и Мелизанда“ на Дебюси, „Воцек“ на Берг и „Свети Франциск от Асизи“ на Оливие Месиен, чиято главна роля Ван Дам изпълнява при световната премиера през 1983 г.
В началото на кариерата си той предпочитал роли, обичайно изпълнявани от истински баси, като Мефистофел във „Фауст“ на Гуно и Филип Втори в „Дон Карлос“ на Верди, а след 50-те години преходно приема по-високи баритонови роли като Скарпиа в „Тоска“ на Пучини.
С времето Ван Дам преминава от оперната сцена към рецитали, без да губи своите верни почитатели или изтънчения топъл тон на гласа си. Актьорските му способности варират между драматичното и комедийното, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
През 2010 г., когато е на 70 години, той се сбогува с оперната сцена, изпълнявайки главната роля в „Дон Кихот“ на Масне в Брюксел. „Неговият вокален талант все още е налице“, пише критикът Саймън Томпсън в MusicWeb International относно последното му представление.
„Най-важното е, че в деня, в който спра да пея, хората ще кажат „Жалко, че Ван Дам вече не пее“, а не „Жалко, че Ван Дам все още пее“, коментира певецът в интервю за La Scena Musicale.
Жозеф ван Дам е роден в Брюксел на 25 август 1940 г. Баща му е дърводелец, а майка му, домакиня, винаги е насърчавала сина си да пее, като му пуска грамофонни плочи.
На 14 години, все още будещ интерес режисьор, той отива на прослушване при Фредерик Анспах, известен певец и педагог в Брюкселската консерватория, единственият учител по пеене в живота му. След като гласът му се изменя, той е приет в консерваторията и бързо изпъква, печелейки конкурси. Без знанието на училището, той за кратко е певец в нощен клуб под псевдоним Жозе Диамант.
На 20 години приема сценичното име Жозе ван Дам и дебютира в Лиеж като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Росини. Същата година подписва договор с Парижката опера, но по съвет на Анспах първоначално отказва главни роли в полза на по-малки, докато усвоява уменията си.
След четири години в Париж, Ван Дам се присъединява към операта в Женева. След това записва операта „Испански час“ на Равел с диригента Лорин Маазел, който през 1968 г. го кани да се присъедини към „Дойче опер“ в Берлин. Там, през следващите осем години, той става любимец на публиката с роли като Лепорело, слугата на главния герой в „Дон Жуан“, и тореадора Ескамилио в „Кармен“ на Бизе, която се превръща в негова запазена марка.
Докато е в Берлин, Ван Дам получава и други ангажименти, най-значимият от които е с Берлинската филхармония и нейния диригент Херберт фон Караян, който го кани да изпея Дон Фернандо във „Фиделио“ на Бетовен на Великденския фестивал в Залцбург през 1971 г., припомня „Ню Йорк таймс“.
Така започва дългогодишното и успешно сътрудничество с Караян, с когото бас-баритонът записва множество свои албуми. Въпреки че Караян е известен с натиска към певците да изпълняват роли, които могат да предизвикат напрежение в гласа им, той приема внимателния подход на белгиеца, както и отказа му да изпълни ролите на Дон Писаро, злодея във „Фиделио“, и на благородника Телрамунд в „Лоенгрин“ на Вагнер, които Ван Дам нарича „плачещи роли“.
„Аз съм певец, а не кресльо“, казва той в интервю за музикалния журналист Брус Дъфи през 1981 г. „Диригентът трябва да се адаптира.“
През 1973 г. Ван Дам постига пореден успех в ролята на Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, дирижирана от Джордж Шолти в Парижката опера, в постановка на Джорджо Стрелер.
Когато певецът дебютира в „Метрополитън“ опера през 1975 г. в образа на тореадора Ескамилио, той вече е смятан за водещия изпълнител на тази роля в света.
„Ескамилио не е само наивен и самохвален. Мелодичният му диапазон е капризно широк, вариращ от мощен бас до високи баритонови ноти, и изисква както фино, чувствително пеене, така и самочувствие и сила. Мнозина певци просто крещят високите тонове и просто минават през останалото“, пише „Ню Йорк таймс“ относно дебюта на белгиеца в Ню Йорк.
„Гласът на Ван Дам е на ниво, съответстващо на ролята. Той владее плавността на модулацията, а сценичната му присъствие прави матадора внушителен, без да прибягва до евтина показност“, е мнението от рецензията от 1975 г.
През 1979 г. Ван Дам играе Лепорело в аплодирана филмова адаптация на „Дон Жуан“ от Джоузеф Лоузи. В белгийския филм „Учителят по музика“ (1988), номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм, той играе възрастен оперен певец, който наставлява двама обещаващи ученици, съветвайки ги да комбинират търпение с фокусирана работа върху техниката.
В действителност, Ван Дам започва да преподава в Музикалната капела „Кралица Елизабет“ през 2004 г. и работи до пенсионирането си през 2023 г.
„Днес, когато някой притежава красив глас“, казва Ван Дам в интервю от 2000 г., „той бързо бива забелязан и популяризиран от звукозаписната индустрия, но понякога това става твърде рано за младите певци. Те забравят, че звезди като Павароти и Доминго са се нуждаели от години, за да постигнат текущия си успех“.
