Изследванията на древно ДНК разкриват, че между 6500 и 4000 г. пр. Хр. потомците на западноанадолски земеделци са се интегрирали със местните ловци-събирачи в цяла Европа, водейки до 70–100% замяна на предците в повечето области, съобщава Анадолската агенция (АА) за БТА по споразумение за обмен на информация.
Проучването, обаче, установява, че в мокрите райони, речните и крайбрежните области на Северозападна Европа, потомците на ловците-събирачи са оцелели значително по-дълго, оказвайки значително влияние върху евентуалните миграции на населението.
Констатациите произтичат от обширно проучване, публикувано в списание „Нейчър“, озаглавено „Дълготрайните предци на събирачите в Долен Рейн и Маас оформят разширяването на културата на камбановидните съдове“.
Според изследването ранните фермери в Европа са се разпространили основно по два маршрута: през Тракия и Балканите до Централна Европа, и вдоль Средиземноморското крайбрежие.
С разпространението на тези земеделски групи те постепенно са се смесили с местните ловци-събирачи, създавайки т.нар. ранни европейски фермери.
Тези обществени групи са въвели земеделски практики и чрез дълготрайно смесване с мезолитните ловци-събирачи са заменили до 70%-100% от местните предци в по-голямата част от Европа, формирайки генетичната основа на съвременните европейци.
В същото време изследването разкрива интересна аномалия в мокрите области и крайбрежието на Долен Рейн и Маас, които обхващат днешните Нидерландия, Белгия и Западна Германия.
В този водоизобилен регион е съществувала популация, която дължи около 50% от генетичния си материал на ловци-събирачи, просъществувала около три хиляди години по-дълго, отколкото в останалата част на Европа, доживявайки до периода на културата на камбановидните съдове около 2500 г. пр. Хр.
Според изследователите, дълготрайната устойчивост на напочвата е обусловена от факта, че жените от анадолски земеделски групи са взаимодействали с местните ловци-събирачи, а не обратното.
Богатството на диви ресурси в региона и неадаптивните условия за интензивно ранно земеделие са позволили начина на живот и генетиката на ловците-събирачи да се запазят истински дълго време в сравнение с другите части на континента.
По същество, проучването показва, че докато западноанадолските фермери са станали основен генетичен източник за европейците, мокрите зони на Северозападна Европа са оцелели като дългосрочно убежище за ловци-събирачи поради ограниченото генетично взаимодействие и селективно културно усвояване.
(Това е новина от деня в Турция, публикувана от Анадолската агенция (АА) за БТА, съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество между двете агенции.)
