Ангел Каравланов, скулптор и художник от Пловдив, дарява своите произведения на училища, църкви и манастири в цялата страна, с цел да „увековечи българското“, споделя той пред БТА.
Творецът практикува изкуство вече почти 20 години, след като завършва Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ и Националната художествена академия, специалност „Скулптура“ под ръководството на проф. Емил Попов. С времето е изработил над 1000 скулптури и стотици картини, като преобладаваща част от тях дарява на образователни и религиозни институции.
Каравланов изразява, че стремежът му да запази българската култура чрез изкуството е важна мисия за него. „Не трябва да забравяме нашите корени и традиции, които изчезват с всяко поколение“, казва той относно решението си да оставя следи, за да радва хората и да предизвиква интерес към историята на родината.
Той вярва в силата на добрите намерения и в способността на всеки човек да направи света по-добър. „Дори с обикновените си рисунки можеш да преобразиш една фасада и да внесеш радост в ежедневието на хората“, добавя той. Нерядко добрите примери вдъхновяват другите да последват неговия пример. „Запалих се за рисуването на фасадите на детски градини и училища, защото много общини не отделят внимание. Невъзможно е да не се инвестират средства в децата, които са бъдещето на нацията. Някои детски градини не изглеждат като такива“.
Започнал е с детска градина в Пловдив и бързо се е захванал с 7-8 сгради накуп. „Уже седем години го правя. Първоначално бяха около 250, след това просто загубих броя“, разказва той. „Усмивките на децата са най-великият стимул за мен, а радостта след всеки завършен проект е моята награда“, добавя Каравланов.
Той споделя вдъхновяващи случки. „Преди пет години в Хисаря, рисувах на височина 30 метра с вишка, където се клатеше всичко. Докато рисувах бретона на Васил Левски, искамас само ръждива тел да ме държи. В един момент дворът на училището се напълни с деца, които ми пяха химна. Втресе ми се“. След това решава да изрисува цялото училище. След време научава от директорката, че децата продължават да рисуват образите. Той смята, че народните герои вдъхновяват млади поколения. Разказва и за проект в Калофер, и за община Баните, където почти всяко село е споменато в неговото творчество. „Всякъде срещам страхотни хора“, добавя той, а „усилията ми винаги се възнаграждават“.
Той продължава да работи, тъй като усеща, че това е правилният път. „Да се оплаквам или да се гневя, няма смисъл. Аз действам. Всичко друго е просто театър“, казва той. „Добрите дела трябва да се вършат тихо“, уточнява Каравланов, без намерение да се оттегля.
Според него е важно да върнем вярата в хората. „С последните години влагам енергия в работата си, както старите лечители, по свои мистичен начин. Искам чрез картини и скулптури да помагам на душите на хората. Вярвам, че добротата и любовта привлекат, и никой не може да остане безразличен“, казва той.
Когато го питат трудно ли е да се живее с изкуство в България, той признава, че страната му е скъпоценно място, от което не може да се откъсне. Споделя, че е опитал да живее в чужбина, но бързо осъзнава, че не е за него, и първото нещо, което прави при завръщането си, е да отиде в Родопите. „Там е божествено. И пет живота не ми стигат, за да разкажа всички легенди, свързани с тях“, добавя Каравланов, който е наполовина родопчанин. „В Родопите въздухът е различен. Чувстваш се жив, свободен и вдъхновен за творчество. Всяко посещение е ново откритие“, споделя той.
По думите му там съществува уникална космическа енергия, обясняваща вълшебствата при монтирането на скулптури. „Разговаряйки с възрастни хора, когато се интересуваш, те започват да споделят предания и легенди за хайдути, моми, фолклор и старинни храмове, стоящи върху тракийски светилища“, казва той.
Преди години Каравланов стана известен с триметрова скулптура от гранит „Родопчанка“, поставена в село Чокманово, в памет на баба си, певицата Катя Кисьова.
Освен скулптор и художник, той е и гайдар. „Детството ми мечта беше гайда. Баба ми ми показа любовта към родопската музика. Читалището, където свирих първоначално, също е това, в което тя ме водеше“, споделя той и добавя, че след дълго чакане, майка му му подари гайда като подарък.
Каравланов смята, че всеки камък носи в себе си душа, която чака да бъде освободена. „Всеки камък е уникален – от звука до мириса, а изграждането им е различно“, обяснява той, подчертавайки, че е необходимо да се подхожда с уважение и решителност.
Споделя, че запомнил думи на каменоделец, изработващ фигури в Париж, който казал, че „всеки камък има своя мелодия, която чака да бъде изсвирена“. Сега, всеки път когато работи с камък, се сеща за това. „Различните видове камъни произвеждат различни звуци и дълбочини“, коментира скулпторът.
Най-обичаната му творба е в Триград – скулптура на Орфей и Евридика в пещерата „Дяволското гърло“. „Създаде се невероятна скулптура, „Изворът на Орфей“ – как Орфей извежда Евридика от подземния свят. Направих я с всичката си любов. Спомням си как рано сутринта натоварих камъка и тръгнах. Четирима не можахме да го разтоварим сами“, разказва той.
Някои от известните му творби включват триметрова чешма от гранит в църквата „Света Петка“ в Пловдив, паметник на Стою Шишков в Етнографския музей, бюст-паметник на Вазов за народната библиотека „Иван Вазов“, и паметник на Васил Левски в родното село на баща му – Мраченик.
Каравланов споделя, че черпи вдъхновение от много различни източници – животни, хора, легенди и предания, и казва, че постоянно научава нещо ново. Иска му се да среща повече хора, които ценят изкуството.
Ангел Каравланов има големи планове, като на първо място желае да разполага с енергията и вдъхновението, за да осъществява мечтите „от камък“ в мястото, разположено над вековния манастир близо до Пловдив, където е неговото ателие.
