Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет демонстрира в понеделник характерния за началото на всички американски военни кампании шумен ентусиазъм и показност на сила, като обеща победа над Иран.
„Ще довършим това при условията на ‘Америка на първо място’, съобразно избора на президента Тръмп, а не на никой друг — както трябва да бъде“, заяви той в Пентагона.
Коментарът му обаче неизбежно напомни за друго знаково обещание, направено през 2001 г.
„Този конфликт започна по графика и при условията на други; той ще приключи по начин и в час, избрани от нас“, заяви тогава президентът Джордж У. Буш пред нацията, травматизирана от атентатите от 11 септември. Скоро след това САЩ се въвлякоха във войни, които продължиха близо две десетилетия.
Историческият отзвук засилва опасенията, че настоящата администрация не е извлякла достатъчно поуки от кървавия опит на близкото минало.
Мащабът на залога на Доналд Тръмп при започването на военни действия с Израел, които вече доведоха до убийството на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, се измерва с потенциалните последици.
Рискът е конфликт, изграден върху спорна логика, който да предизвика хаос в Близкия изток, да доведе до смъртта на хиляди цивилни и да породи нови терористични заплахи срещу САЩ в бъдеще.
Съществува обаче и алтернативен сценарий. Президент, който предприема атака срещу Иран — нещо, което неговите предшественици не са дръзвали — би могъл да постигне стратегическа победа, ако успее да неутрализира регионалната заплаха и ако създаде предпоставки за политическа трансформация и по-голяма свобода в страната.
„Войната, която Тръмп започна, е необоснована и незаконна. Това обаче не означава непременно, че ще бъде неуспешна“, заяви историкът и експерт по външна политика Макс Бут по време на конферентен разговор на Съвета за международни отношения.
САЩ обещават ескалация
С навлизането на войната в четвъртия ѝ ден САЩ и Израел заявяват, че ще засилят ударите срещу Иран. В същото време останалото ръководство в Техеран е решено да поддържа напрежението и да предизвика регионална нестабилност.
Очертават се три основни възможни изхода:
- Първи сценарий – Най-оптимистичният вариант предполага, че интензивни въздушни удари срещу инструментите на държавната репресия в Иран могат да провокират масово народно въстание. Един нов политически модел би могъл да преобрази баланса на силите в Близкия изток.
- Втори сценарий – По-хаотична и вероятно по-реалистична перспектива е оцелелите ирански лидери да консолидират нов режим. Дори и при такова развитие, американската операция би могла да постигне военна цел — унищожаване на ядрените, ракетните и военните способности, които превръщат Иран в регионална заплаха. Това би било приемливо за Израел, но може да доведе до нови конфликти, ако режимът се опита да възстанови капацитета си.
- Трети сценарий – Най-лошият вариант е разпад на държавността, подобен на ситуацията в Либия. Властови вакуум, фракционни сблъсъци или гражданска война биха могли да изнесат хаоса извън границите на страната, да предизвикат бежанска криза и да оставят ядрените материали уязвими за екстремистки групи.
Неясна стратегия и противоречиви обяснения
Общественият смут относно бъдещето на конфликта не е изненадващ, тъй като администрацията на Тръмп последователно променя аргументите си за войната.
Тръмп говори за смяна на режима и за стремеж да даде свобода на иранците. В същото време той обещава да унищожи ядрена програма, за която по-рано твърдеше, че вече е елиминирана. Пийт Хегсет подчерта необходимостта да се отмъсти за американците, убити при ирански терористични атаки или от милиции, подкрепяни от Иран по време на окупацията на Ирак. Държавният секретар Марко Рубио заяви, че САЩ са предприели превантивни действия, защото Израел планирал атака, а американските войски в региона били изложени на риск от ответни удари.
Ако тази аргументация отразява липса на единна стратегия, военната кампания може вече да се намира в затруднение.
„Няма ясна стратегия. Трябва да чуем от президента какво точно иска“, заяви сенаторът Джийн Шахин пред CNN. „Това е възможност за повратен момент в Близкия изток, ако успеем. Но не е ясно как ще се развият нещата.“
За Тръмп обаче неяснотата може да бъде инструмент. Като оставя военните цели достатъчно широки и гъвкави, той си осигурява пространство да обяви победа при най-благоприятния политически момент. Изглежда, че е усвоил уроците от Ирак и Афганистан, които показаха, че мащабните сухопътни войни се превръщат в продължителни и изтощителни конфликти.
Въпреки това трудно може да се посочи пример, при който въздушната мощ сама по себе си да е довела до устойчива смяна на режима и стабилна нова държавност. Някои критици се съмняват дали президентът ще запази политическата воля, ако режимът в Техеран оцелее.
И Тръмп, и Хегсет оставят впечатлението, че подготвят обяснение, ако режимът се възстанови, внушавайки, че отговорността ще бъде на самите иранци, ако не се възползват от „шанса си“.
Политически последици
Някои анализатори правят паралели със стратегията за смяна на режими в Латинска Америка, включително примера с Венецуела, където след военна операция се появиха нови политически конфигурации.
Въпреки това Вашингтон от десетилетия безуспешно търси умерени ирански представители, с които да си сътрудничи. След убийството на върховния лидер стимулите за поява на подобни фигури изглеждат още по-слаби.
Дори при ограничена политическа трансформация, военният успех може да промени регионалния баланс на силите. Ако Иран бъде силно отслабен, това би ограничило влиянието му и би лишило Русия и Китай от ключов партньор в антизападната им ос. Освен това би могло да намали потока от дронове и ракети, използвани в подкрепа на руските военни усилия в Украйна.
Историческият урок
Все пак дори оптимистичните сценарии не могат да игнорират опита на американската външна политика след Втората световна война. Това, което изглежда логично във Вашингтон, често се сблъсква с реалността на сложни регионални динамики.
САЩ излязоха от войните в Афганистан и Ирак без ясно заявена победа.
Парадоксално, самият Тръмп в предишни изказвания е критикувал идеята за „строителство на нации“, заявявайки, че намесата в чужди политики са разрушили повече държави, отколкото са изградили.
Но критиците твърдят, че и настоящият подход носи риск от подобна грешка — липса на ясно дефинирани политически цели и на реалистичен изход от конфликта.
Проучванията показват, че значителна част от американското общество не подкрепя военната операция, особено при евентуална икономическа или енергийна криза, например при рязко покачване на цените на петрола.
Историята показва, че войните не се губят единствено на бойното поле. Те често се решават и от общественото мнение, политическата устойчивост и способността за постигане на реалистичен край.
И въпреки уверените изявления на американската администрация, към момента остава открит въпросът как и кога този конфликт ще приключи.
Източник: CNN
