Жените продължават да чакат действително равенство. На 8 март данните посочват, че равенството между половете остава недостижима мечта. В чест на Международния ден на жената, БТА е събрала актуални статистически данни, които илюстрират съществуващото неравенство в числа.
В световен мащаб не съществува пълно равенство между мъжете и жените на трудовия пазар, като само 4% от жените живеят в страни с условия, близки до равенството, според Световната банка в годишния си отчет „Жените, бизнеса и правото“.
При сегашната скорост на промяна, Европейският съюз (ЕС) ще се нуждае от 50 години, за да постигне истинско равенство между половете, показват данни на Европейската комисия.
В България статистиката разкрива, че страната ни е паднала до 83-та позиция през 2025 г., което е падане с 23 места сред 148 държави, включени в глобалния индекс за равенство между половете, съставен от Световния икономически форум (СИФ), според публикация на сайта на организацията.
В предишната класация България бе на 60-о място в световния индекс. Падане в ранговете се наблюдава и в регионалната класация, където страната ни е на 33-то място, следвахме 28-о през 2024 г. сред различните региони на света.
Европа стои на второ място по намаляване на неравенството между половете (75,1%), с малко по-нисък резултат от Северна Америка (75,8%) и пред Южна Америка и Карибите (74,5%).
Новите стратегии на ЕС и глобалните реформи показват напредък, но статистиката ясно свидетелства, че пълното равенство остава предизвикателство и ще са нужни десетилетия, за да се преодолеят структурните различия.
Глобален контекст
В доклада на Световната банка, цитиран от Франс прес, е установено, че при приемането на закони, те се прилагат реално само в около половината от случаите, което подчертава значителната разлика между законодателството и неговата практическа реализация. Резултатът е, че пълно равенство не съществува в нито една страна, а само 4% от жените живеят в държави, близки до равенството.
„Дори в икономики, които са направили реформи, жените често срещат затруднения в достъпа до работа, стартиране на бизнес и осигуряване на необходимата сигурност, за да се възползват от наличните възможности“, казва в доклада Индермит Гил, главен икономист на финансовата институция.
Докладът разглежда не само правната рамка, но и обществени услуги, предназначени за подпомагане на женската трудова активност и действителното прилагане на законите.
Световната банка акцентира на важността от прилагането на необходимите реформи, особено предвид, че през следващите десет години 1,2 милиарда души, половината от които ще бъдат жени, ще влязат на пазара на труда.
Данните на финансовата институция сочат, че в страните с повече възможности за жените, мъжкото участие на трудовия пазар е също по-високо.
Условията за равенство са най-добри в развитите икономики, с Испания на първо място, докато страните от Близкия изток и Тихоокеанския регион остават значително назад.
Постижения в развиващите се икономики
Най-значителен напредък е постигнат от страни с ниски доходи или развиващи се икономики, особено в Африка и Близкия изток, като например Египет, Мадагаскар и Сомалия, които са предприели стъпки за намаляване на ограниченията при достъп до определени професии и за въвеждане на равно трудово възнаграждение.
Към момента около 70 държави са задействали над 100 реформи между 2023 и 2025 г., съобразени с подобряване на достъпа на жените до трудовия пазар и предприемачество.
Представител на ООН потвърди, че нито една страна в света не е постигнала пълно юридическо равенство на жените с мъжете, съобщи ДПА.
Директорката на отдела за равенство по пол и овластяване на жените в ООН, Сара Хендрикс, подчерта, че напредъкът в области като защита от насилие, равенство в семейното право и забрана на дискриминацията е застрашен на много места.
Тя добави, че в повече от половината държави в света не е законово уредено критерието за отсъствие на съгласие при определяне на изнасилването. В 74% от страните детските бракове остават законни, а 44% от страните нямат законодателство, което изисква равно заплащане за двата пола. През последните две години делът на жените и момичетата, жертви на сексуално насилие, свързано с конфликти, се е увеличил до 87%, съобщи Хендрикс.
„Безнаказаността е твърде често на преден план“, добави тя и подчерта, че много жени и момичета се опасяват от последствията, когато съобщават за подобни престъпления.
Европейски аспект
Европейската комисия представи нова стратегия за равенство между половете за периода 2026—2030 г. Тя наблюдава интеграцията на равенството между половете във всички сфери, както онлайн, така и офлайн – в образованието, здравеопазването, заетостта, обществените живот и други. Особено внимание в стратегията се отделя на съвременните заплахи като кибернасилието и рисковете, свързани с изкуствения интелект, които особено засягат жените.
Въпреки постигнатия напредък, оценките на Европейския институт за равенство между половете показват, че при настоящия темп на промяна ще са необходими 50 години, за да стане равенството между мъжете и жените в ЕС реалност. Съществуват продължаващи различия и между държавите-членки.
Стратегията включва мерки за справяне с насилието, основано на пола, с акцент върху агресията в интернет. Това ще включва стъпки за борба с дълбинните фалшификати и контент със сексуално съдържание, за да се подобри защитата на жените в онлайн пространството. Осъществяването на това ще става чрез структуриран диалог с големи онлайн платформи.
Стратегията ще се съсредоточи върху противодействие на манипулацията на информация и дезинформацията, като целта е да се избегне нарастващата поляризация между жените и мъжете, особено сред младите хора. Комисията ще проведе проучване за мрежите и посланията, насочени към младите мъже и момчета.
Здравеопазването е включено като специфична област, с инциативи за подобряване на качеството и достъпността на медицински услуги за жените.
Стратегията ще постави основите на нов план за действие относно жените в научните изследвания, иновациите и стартиращите компании, с цел да се включат повече жени в този сектор.
Информация за България
През 2025 г. България е на 83-то място сред 148 държави, включени в световния индекс за равенство между половете, според доклад на Световния икономически форум (СИФ).
В предишния индекс страната е била на 60-о място. Също така се наблюдава отстъпление в регионалната класация, където страната ни е на 33-то място от 28-о през 2024 година.
Индексът, изготвян от 2006 г., всяка година проследява развитието на равенството между половете по четири основни подиндекса – икономическо участие и възможности; образователни постижения; здраве и оцеляване; политическа сила, уточнява СИФ.
В четирите подиндекса, страната ни е постигнала най-добри резултати в образованието, а най-слаби – в политическата област.
Данни от НСИ
Според публикация на НСИ „Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението – 2024“, в администрацията на България на високо и средно ръководно ниво от 23 856 ръководни поста, 62.8% са заети от мъже, а 37.2% – от жени.
Най-много ръководни позиции, заети от жени, се наблюдават в съдебната система – 54.1%, а най-малко – в законодателната власт – 23.3%.
Към края на 2024 г. жените, представляващи народните представители в българския парламент, ще бъдат 21.7% от общо 240 народни представители.
През 2022 година разликата в заплащането между мъже и жени е 13.9%, мъжете на ръководни позиции получават с 21.2% повече от жените, а у специалистите разликата е 30.9%.
Данните от преброяването на населението през 2021 година показват, че мъжете спят средно 10 минути повече от жените – 8 часа и 35 минути, работят с 16 минути повече от жените – 8 часа и 9 минути, и гледат телевизия 2 часа и 1 минута, което е с 22 минути повече от жените. Жените отделят почти 2 пъти повече време за домакинство (3 часа и 18 мин.) в сравнение с мъжете (1 час и 55 мин.).
На всички летни олимпиади до момента България е участвала с 1911 мъже и 560 жени спортисти. В първите четири олимпиади от 1896 г., 1924 г., 1928 г. и 1936 г. българските спортисти са били само мъже, но на „Пекин 2008“, „Токио 2020“ и „Париж 2024“ числеността на жените също е била висока. По отношение на медалите мъжете водят с 208 на 133, но на „Рио 2016“ и „Токио 2020“ медалите са само при жените.
Разликата между половете нараства на всеки етап от кариерата, показва проучване
Проучване на Обсерваторията за патенти и технологии на ЕПО – „Напредъкът на жените в STEM“, изтъква забавения напредък и пропуските в изобретателската дейност, дълбоките технологии, патентните професии и кариерите на докторантите, според информация от Патентното ведомство в България, цитирано в онлайн бюлетина „Инфобизнес“ на БТПП.
Докладът, публикуван преди Международния ден на жената, предоставя убедителни, общоевропейски доказателства в подкрепа на стратегията на ЕС за равенство между половете, целите на Европейското изследователско пространство и амбицията на Европа да укрепи технологичния суверенитет в рамките на Новата европейска програма за иновации.
Проучването показва, че делът на жените сред изобретателите в Европа е нараснал незначително през последните години, достигайки 13,8% през 2022 г. (в сравнение с 13% през 2019 г.). Въпреки че жените все по-често присъстват в екипите, те остават рядко посочвани като индивидуални изобретатели. Подобни тенденции с най-малки различия се наблюдават в Португалия и Испания.
Разликата между половете е особено изразена при патентоването на стартиращи компании. Само 13,5% от патентованите стартиращи предприятия имат жена-основател. Различията в Европа са значителни, като Испания, Португалия и Ирландия показват най-високи нива на участие, а Нидерландия, Австрия и Германия – най-ниски.
Новите стартиращи компании имат по-висок дял на жени основатели (14% за по-младите в сравнение с около 4% за компаниите над 21 години), което предполага, че новите стартиращи предприятия стават по-разнообразни. Предизвикателството е, че представителството на жените намалява на по-напредналите етапи на финансиране.
Университетите и публичните изследователски организации имат най-висок дял жени изобретатели (24,4%), докато малките и средни предприятия (МСП) и индивидуалните кандидати разполагат с най-ниски нива на участие.
Проучването установява, че жените докторанти имат почти сравним изобретателен потенциал с мъжете, но техният дял намалява, особено при насочване към комерсиализация на изобретенията. Това показва, че по-ниското участие на жените в процеса на патентоване не е резултат от липса на качествени научни резултати, а по-скоро от социални, институционални и икономически бариери.
Интересно е, че участието на жените значително варира в различни технологични области. В сфери като фармацевтика (34,9%), биотехнологии (34,2%) и хранителна химия (32,3%) се наблюдава най-висок дял на жени изобретатели, отразявайки по-силното женско присъствие в науките за живота.
Обратно, в инженерните области с най-много патенти нивото на участие е най-ниско: металообработващи машини (5,7%), основни комуникационни процеси (5,5%) и механични елементи (4,9%) се нареждат на дъното на разпределението.
Проучването разглежда жените в науката и иновациите в много аспекти, извън рамките на изобретателството. То показва, че жените все повече заемат роли и в професиите, осигуряващи функционирането на иновационната система: те вече представляват 29,2% от европейските патентни адвокати и този дял продължава да расте.
Международният ден на жената се отбелязва, за да се акцентира на постиженията на жените по света, независимо от национални, етнически, езикови, културни, икономически и политически различия. Денят започва да се чества в началото на ХХ век в Северна Америка и Европа като ден за защита на женските права.
На 28 февруари 1909 г., по предложение на Социалистическата партия на САЩ, е обявен Национален ден на жените в САЩ, в чест на стачката на жените от 1908 г. в Ню Йорк за по-добри трудови условия. На Втората международна конференция на социалистките жени в Копенхаген, Дания (26-27 август 1910 г.), с участието на над 100 жени от 17 страни е решено да се установи отбелязването на Международния ден на жената, с цел да се почете движението за правата на жените. Тогава не е определен конкретен ден.
В резултат на инициативата от Копенхаген, първият Международен ден на жената е отбелязан на 19 март 1911 г. в Австрия, Германия, Дания и Швейцария. В него участва над 1 млн. души, които искат избирателни права за жените, правото на работа и професионално обучение. От 1975 г., обявена от ООН за Международна година на жената, денят се отбелязва на 8 март.
