В последните години се забелязват положителни тенденции в активността при подаването на патентни заявки, което ни дава основание да сме умерено оптимистични относно увеличаването на патентните заявки в България. Това заяви за БТА председателят на Патентното ведомство Оля Димитрова в навечерието на конференцията по индустриална собственост на високо ниво, озаглавена „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен“, която е планирана за 12 март в хотел „Хаят Риджънси София“. Събитието е организирано в чест на 133-тата годишнина от приемането на първия Закон за търговски и индустриални марки (22 април 1893 г.).
Конференцията ще завърши с церемония по вписване в Златната книга на Патентното ведомство на Република България. Традицията е започната по време на честването на 1300 години от основаването на българската държава, където всяка година се вписват имената на видни изобретатели и откриватели.
През 2025 г. Патентното ведомство е регистрирало 194 заявки за патенти, което означава ръст от 4,3% в сравнение с 2024 г., посочи председателят. Тази година се наблюдава значителен ръст в търсенето на патенти за изобретения за периода от 1 януари 2026 г. до днешна дата, в сравнение с аналогичния период на 2025 г. От началото на годината са подадени 76 заявки, докато миналата година цифрата е била едва 37. Още по-впечатляващи са данните за заявките за полезен модел, които от начало на текущата година са 133, а през същия период на миналата година са били 49, коментира Оля Димитрова.
Общото усещане е положително – очакваме увеличаване на патентните заявки, макар че към момента те са все още по-ниски в сравнение с 2015 г., когато цифрата е почти 300, отбеляза Оля Димитрова. Това показва, че в България съществува научен и изобретателски потенциал, който не се материализира достатъчно активно в патентована технология и пазарни продукти.
Что се отнася до сектора, традиционно най-много заявки поступват в машиностроенето и енергетиката, но в областта на електрониката и телекомуникациите се наблюдава бързо увеличаване, и вероятно в бъдеще тази област ще стане водеща, коментира председателят на Патентното ведомство. Освен това, има активност и в областта на медицинските и биотехнологични разработки, допълни Оля Димитрова.
Патентният индекс
Понастоящем Европейското патентно ведомство все още не е представило „Патентен индекс за 2025 г.“ с данни по държави, уточни председателят на Патентното ведомство, добавяйки, че обикновено тази публикация излиза през пролетта. Въпреки това, наличните данни от Патентен индекс 2024 и по-стари статистики предлагат ясна картина за тенденциите в представянето на България, заяви Оля Димитрова.
Най-значителният ръст на патентната активност в последните години се наблюдава в азиатските икономики, според председателя на Патентното ведомство. Японският лидер е Китай, който продължава да увеличава международните си заявки с 5,3% ръст през 2025 г., и вече е най-активният заявител в системата PCT (Договор за патентно коопериране).
Силно увеличение на заявките отчита и Южна Корея, която расте с почти 5% и поддържа постоянен ръст в продължение на три десетилетия. В Европа ръстът се забелязва в Швейцария и Обединеното Кралство.
В ЕС обаче растежът е по-умерен. Страни като Испания, Финландия, Португалия и Чехия показват постепенно увеличение на патентната активност, макар и с по-ниска базова стойност.
На този фон България остава в групата на по-малките иноватори в Европа. Броят на заявките за европейски патент е сравнително малък и нараства по-бавно, коментира председателят на Патентното ведомство. Това показва, че страната има научен и инженерен потенциал, но все още изостава в патентната активност и комерсиализацията на иновациите в сравнение с водещите икономики. Важно е обаче, че България демонстрира умерен ръст, което е положителен сигнал, но е необходимо да изчакаме официалните данни от Патентен индекс 2025, добави председателят.
Изводът е, че глобалната конкуренция в иновациите преминава към държави, които инвестират сериозно в технологии и научни разработки, докато за България основното предизвикателство остава по-активното превръщане на научните резултати и инженерните идеи в защитени патенти и пазарни продукти, коментира Оля Димитрова.
Според данни на Европейското патентно ведомство от Патентен индекс 2024, страните с най-много подадени заявки за европейски патенти са САЩ, Германия, Япония и Китай, следвани от Южна Корея, Франция, Швейцария, Нидерландия, Обединеното Кралство и Италия. Тези нации доминират в патентната активност в Европа, отбеляза председателят.
Тя съобщи, че България не е в топ 30 на страните по брой заявки и попада в групата на страните с малък обем на подадени заявки за Европейски патент. Броят на заявките от България е десет на годишна база, което я поставя далеч от водещите позиции в европейската класация. Председателят на Патентното ведомство посочи, че е нужно да се търсят нови възможности за създаване на условия, при които научните разработки и технологии да получават международна патентна защита, особено като се има предвид, че България е част от единната европейска патентна система, позволяваща патентите да действат в 18 държави членки на Европейската патентна конвенция без допълнителни действия от страна на притежателя.
Заявките за европейски патенти
Заявките за регистрация на европейски патенти се преструктурират в няколко основни технологични области, като в последно време се наблюдава явна тенденция към дигитални и „зелени“ технологии, обясни председателят на Патентното ведомство. Най-голяма динамика се наблюдава в изкуствения интелект и софтуерните технологии, енергийните технологии, свързани със зеления преход, технологиите за транспорт и електромобилността. В същото време върху дигиталните комуникации се наблюдава по-бавен растеж, а фармацевтичните разработки изпитват значителен спад. С други думи, патентната активност все повече следва глобалните икономически приоритети – цифровата трансформация и декарбонизацията на икономиката, коментира Оля Димитрова.
Топ 5 на компаниите с най-много подадени заявки за европейски патенти
Според данните от Европейското патентно ведомство за Патентен индекс 2024, в топ 5 на компаниите с най-много подадени заявки попадат големи технологични корпорации от телекомуникационния и електронния сектор, а именно „Самсунг“ (Samsung) с над 5000 заявки (област: електроника, полупроводници, мобилни технологии), „Хуавей“ (Huawei) с повече от 4300 заявки (област: телекомуникации, 5G технологии, цифрови комуникации) и „Ел Джи“ (LG) с над 3500 заявки (област: електроника, батерии, електромобилни технологии). Европейските компании „Сименс“ (Siemens), БАСФ (BASF) и „Ериксон“ (Ericsson) също заемат места в класацията.
Това ясно илюстрира, че водещите кандидати за европейски патенти са глобални технологични корпорации, които инвестират значителни ресурси в НИРД. Най-силно представените области са телекомуникациите, електрониката, чиповете и цифровите технологии, коментира председателят на Патентното ведомство.
Заявителската активност при марките, полезните модели и промишления дизайн
През 2025 г. в Патентното ведомство са подадени 284 заявки за регистрация на полезен модел, което означава лек спад спрямо предходната година, отбеляза Оля Димитрова. Според данните за първото тримесечие на тази година обаче, е отчетен трикратен ръст, който дава основание за оптимизъм относно крайния резултат.
През 2025 г. са постъпили 112 заявки за национален промишлен дизайн, което е спад спрямо предходната година, обясни председателят на Патентното ведомство. Броят на подадените заявки за промишлен дизайн от началото на настоящата година е 20, а предходната година те са били в приблизително същия порядък. Данните показват, че се очакват крайни резултати, близки до миналогодишните, каза Оля Димитрова, уточнявайки, че тези резултати трябва да се анализират и в контекста на заявките в Европейската служба за интелектуална собственост, където България прояви активност през 2025 г. с около 300-350 заявки за регистрация на дизайн на Общността.
През 2025 г. у нас са подадени 4124 заявки за регистрация на марки, което представлява ръст от 5.12% спрямо 2024 г. Броят на заявките от началото на тази година е 736, докато за същия период на миналата година те са били 709. Очакваме положителни крайни резултати за настоящата година, тъй като има нарастване от почти 4%, коментира председателят на Патентното ведомство. Според нея, данните ясно показват, че марките остават основния обект на защита, с постоянен интерес от бизнеса. В значителна степен това се дължи на тяхното значение за позициониране на пазара и разпознаваемост. Високата активност при марките обикновено е характерна за икономики с развит сектор услуги и потребителски ориентирани компании, добави Оля Димитрова.
Конференцията по индустриална собственост на високо ниво
На 22 април 1893 г. в България влиза в сила първият Закон за търговските и индустриалните марки – законодателен акт, признат за важен за защитата на индустриалната собственост в страната. С него България полага основите на честната търговия, защитата на бизнеса и насърчаването на иновациите, добави Оля Димитрова.
Тя подчерта, че през последните над сто и тридесет години, системата за защита на индустриалната собственост постоянно се развива и адаптира, разширявайки обхвата си от търговски марки до изобретения, промишлени дизайни, географски означения и сертификати за допълнителна защита. Днес, системата се основава на модерно законодателство, синхронизирано с европейските и международни стандарти и ефективни институции, заяви председателят на Патентното ведомство.
Според нея, защитата на индустриалната собственост е важен фактор за икономическото развитие на национално, европейско и глобално ниво, опираща се на осигуряване на сигурна среда за инвестиции, вдъхновяваща творчеството и подкрепяща научно-техническия напредък. Тя защитава труда и идеи на изобретатели, учени и предприемачи, които движат обществото напред. Годишнината, която отбелязваме, е не само повод за размисъл за постигнатото, но и възможност да се погледне в бъдещето – към изграждане на още по-силна система за защита на иновациите и интелектуалния потенциал на България, допълни председателят на Патентното ведомство.
Обсъждайки акцентите на конференцията в София, председателят на Патентното ведомство подчерта, че темата за иновациите и защитата им през индустриална собственост е ключова за икономическото развитие на България. „В съвременната икономика, конкурентоспособността на държавите зависи все повече от способността им да генерират нови технологии и да ги защитават чрез патенти, марки и промишлени дизайни. За България, това е особено важно, тъй като все още изостава от водещите европейски иновационни икономики“, коментира Оля Димитрова. Тя обаче посочи и положителни тенденции – развиваща се стартъп екосистема и силни ИТ и технологични компании. Предизвикателството остава да се превърнат научните разработки и идеи в реални продукти и патенти. Именно затова подобни форуми подчертават важността на връзката между наука, бизнес, образование и защита на иновациите, завърши Оля Димитрова.
