Канада и петте скандинавски нации обявиха, че са достигнали споразумение за по-тясно взаимодействие в сфéraта на военнопромишленото производство, с цел укрепване на колективната защита, сигурността и устойчивостта, информираха Ройтерс и Франс прес.
По време на среща в Осло, страните се ангажираха да продължат предоставянето на икономическа, гражданска, военна и хуманитарна подкрепа на Украйна, както се уточнява в общата декларация на Норвегия, Швеция, Дания, Финландия, Исландия и Канада.
„Старият световен ред вече не съществува и вероятно няма да се възвърне. Затова трябва да създадем нещо ново, което да бъде основано на нашите ценности“, коментира министър-председателят на Дания Мете Фредериксен пред репортери.
По-активното сътрудничество ще спомогне за осигуряване на сигурността и ще създаде нови икономически възможности, заяви норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре, който домакинства срещата.
Лидерите потвърдиха, че целта им е да засилят своята колективна отбрана, сигурност и устойчивост, като работят заедно в сферата на отбранителните доставки.
„Всички сме единодушни, че ако отдаваме тези пари поотделно или без координация, това няма да е от полза за данъкоплатците. Освен това, нашата защита няма да е достатъчна“, подчерта Карни след срещата. „Въпреки че ще продължим да извършваме много доставки със САЩ, ще търсим да разширим партньорствата си“, допълни той.
Това е нов опит на канадския премиер Марк Карни да създаде нови международни съюзи, посочва Ройтерс. Той цели по-тесни връзки с Китай и страните от Близкия изток, както и с Индия и Европа, стремейки се да намали зависимостта на страната от САЩ и да развие търговска система, ръководена от „държави със средна мощ“.
Лидерите от Скандинавия и Канада идентифицираха Русия като основна заплаха в Арктика. „В по-дългосрочен план, това може да бъде и Китай“, отбеляза норвежкият премиер.
Шестимата лидери подчертаха в декларацията си, че ценят сътрудничеството и международното право „в условия на засилено геополитическо напрежение, война и многобройни кризисни ситуации“.
„С оглед на сегашната ситуация – войната в Украйна, несъответствия в позициите на САЩ и войната в Близкия изток – страните като нашите трябва да покажат солидарност“, добави Мете Фредериксен.
Регионът до сега е бил защитаван от концепцията за специфични правила за сътрудничество, далеч от стратегическите конфликти. Въпреки това, напрежението между Русия и Запада относно Арктика е нараснало след започването на войната в Украйна и поради амбициите на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп за Гренландия, отбеляза АФП.
Датският министър-председател изрази благодарност за подкрепата на Канада в контекста на „недопустимия натиск“ от страна на американския президент да поеме контрол над Гренландия, полуавтономна територия на Дания.
„Всички нации се сблъскват с нарастващ набор от предизвикателства: свързани със сигурността в Арктика, промените в характера на войната, както и новите технологии и конфликти, които засягат всеки от нас“, подчерта канадският премиер Марк Карни.
Срещата се провежда в момент, когато около 32 000 войници от 14 държави на НАТО, включително САЩ, провеждат учения в Норвегия и Финландия с цел подготовка за боеви действия в условия на тежки зимни условия. През февруари НАТО започна мисията „Arctic Sentry“ за укрепване на сигурността в региона, за да успокои Доналд Тръмп, който има интерес към Гренландия, автономна територия на Дания, отнасяща се до националната сигурност.
Финландия не планира да разполага ядрени оръжия на своя територия, заяви финландският премиер Петери Орпо, присъединявайки се към позицията на съседните скандинавски страни.
Финландският президент Александър Стуб уточни, че страната, член на НАТО, не възнамерява да разполага ядрени оръжия в мирно време, според Ройтерс.
