България ще бъде районирана по нов начин. Целта е да бъдат намалени териториалните дисбаланси в страната и да се постигне на по-балансирано, конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани.
Това предвижда проектът на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода Район2026-2040 г. (НКРПР), която е публикувана за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МРРБ.
Стратегическият документ определя дългосрочната визия, цели и приоритети за развитие на територията на цялата страна и надгражда предходната концепция за периода 2013-2025 г. с нови инструменти и мерки, съобразени със съвременните предизвикателства – демографски промени, регионални дисбаланси и ускорен зелен и цифров преход в ЕС.
Промяната се налага, тъй като Северозападният и Северен централен региони не отговарят на изискванията на Евростат за минимален брой на населението в регионите за статистически цели – 800 000 души. Обхватът на регионите от ниво 2 е определен в Закона за регионалното развитие и трябва да съответства на изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели. Изменението няма да доведе до отражение в административно-териториалното устройство на страната.
Новото райониране
- Северен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;
- Източен, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;
- Южен, включващ областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали;
- Столичен, включващ област София (Столична община).
Новото райониране ще доведе до подобряване на прилагането на политиката за регионално развитие, тъй като създава условия за по-равномерно разпределение на ресурсите, стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия чрез по-целенасочени усилия за въздействие на регионално ниво.
Стратегическа визия и цели
Целта на НКРПР е намаляване на териториалните дисбаланси и постигане на по-балансирано, конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги. Концепцията надгражда предходната Национална концепция за пространствено развитие 2013–2025 г., интегрирайки нови инструменти и мерки за справяне с демографски промени, регионални дисбаланси и ускорен зелен и цифров преход.
- Териториално сближаване – укрепване на мрежата от градове центрове, подобряване на свързаността и функционалната интеграция между териториите, активно участие в европейските и трансгранични пространства.
- Икономическо сближаване – насърчаване на икономически растеж, използване на ендогенния потенциал на регионите чрез инвестиции, иновации и повишаване на производителността, ограничаване на икономическите различия.
- Социално сближаване и растеж – намаляване на социалните неравенства, демографските проблеми и неравния достъп до услуги чрез развитие на човешкия капитал и подобряване на жизнената среда.
- Екологична устойчивост – интегриране на климатичния и екологичния аспект като хоризонтален принцип във всички политики с териториално измерение.
Регионите в момента са шест

- Югозападен район – Област София, Софийска област, Област Кюстендил, Област Благоевград и Област Перник.
- Южен централен район – Област Пазарджик, Област Пловдив, Област Смолян, Област Хасково и Област Кърджали.
- Югоизточен район – Област Бургас, Област Ямбол, Област Сливен и Област Стара Загора.
- Североизточен район – Област Варна, Област Добрич, Област Шумен и Област Търговище.
- Северен централен район – Област Габрово, Област Велико Търново, област Русе, област Разград и Област Силистра.
- Северозападен район – Област Видин, област Монтана, област Враца, област Плевен и Област Ловеч. До 2006 г. районът включва областите Видин, Монтана и Враца.
С приемането на Националната концепция за регионално и пространствено развитие 2026–2040 г. България прави важна стъпка към по-справедливо и устойчиво развитие на всички региони. Новото райониране и заложените стратегии за териториално, икономическо, социално и екологично сближаване създават условия за по-добър жизнен стандарт, по-равномерен достъп до услуги и активно участие на страната в европейските и трансгранични инициативи. Успешното прилагане на концепцията ще укрепи регионалните центрове, ще стимулира местната икономика и ще осигури по-хармонично бъдеще за всички българи.




