„Всеки творба носи свое предназначение и свой изпълнител“, сподели композиторът Красимир Гюлмезов в интервю за БТА по повод предстоящото турне „За тебе бях дихание…“, стартиращо с концерт на 18 март в Троян.
Този проект обединява на една сцена музиката на Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки, акомпанирани от Плевенската филхармония. В програмата са включени нови симфонични интерпретации на вече известни български песни, които през годините са запазили мястото си в музикалната история на множество поколения.
Названието на турнето „За тебе бях дихание…“ е вдъхновено от две знакови български мелодии – „За тебе бях“ с музика на Красимир Гюлмезов, известна благодарение на Лили Иванова, и „Дихание“ по музика на Светослав Лобошки, популярна в интерпретацията на Орлин Горанов.
„Всяка песен има своя съдба. Ако е предназначенo да бъде изпята от определен певец, тя ще стигне до него. Другите изпълнители просто няма да усетят нейната същност“, отбеляза Гюлмезов.
Въпреки че самият той пише предимно музика, Гюлмезов подчерта, че песните с дълбоки текстове остават актуални. Според него, именно това е същественият елемент, който осигурява трайността на една песен.
„Важно е преди всичко текстовото съдържание на песента. Безспорно, мелодията и изпълнителят са значими – как изглеждат и как пеят. Но ако текстовата основа е слаба, успех просто няма да има. Текстът резонира с хората. Наблюдавам, че песните с силен текст остават 10, 20, 30, 40, 50 години“, подчерта той.
Композиторът сподели, че авторът често остава „невидимият главен герой“ на песента. „Винаги има такъв герой, защото изпълнителят е лицето на творбата – той представя нейната визия, но авторът остава на заден план“, коментира той.
Гюлмезов коментира също и влиянието на изкуствения интелект в музикалната индустрия. „Не зная дали съществува криза в авторската песен, но виждам, че напоследък изкуственият интелект набира популярност и наблюдавам колеги, които започват да създават песни с помощта на тази технология и да предлагат свои произведения на други артистии“, добави той.
Според него, опитът и музикалното образование са от ключово значение за създаването на стойностна музика. С времето той е успял да намери баланс между собственото си артистично чувство и очакванията на аудиторията, завърши Гюлмезов.
