Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да остави основните лихви в еврозоната непроменени по време на продължаващото заседание на Управителния съвет, въпреки увеличаващите се инфлационни рискове, породени от конфликта в Близкия изток, твърдят анализаторите.
Решението ще бъде обявено по-късно днес. Това е второто заседание на ЕЦБ, на което България участва официално в процеса на вземане на решения, представена от управителя на БНБ, Димитър Радев, който за първи път ще гласува. Резултатът от заседанието ще бъде последван от пресконференция с президента на банката, Кристин Лагард.
По време на заседанието през февруари лихвите останаха същите за пети пореден път, с нива от 2% за депозитната лихва (основния лихвен показател за еврозоната, който банките получават, когато депозират средства в централната банка овърнайт), 2.15% за основните операции по рефинансиране (лихвата, която банки плащат, когато заемат от ЕЦБ средства за седмица) и 2.40% за пределното кредитно улеснение. Франкфуртската институция планира да намали основните си лихви с два процентни пункта до юни 2025 г. от историческия връх от 4% през 2023 г. заради растящата инфлация.
Военните конфликти в Иран и увеличаващите се цени на енергията променят паричната политика на ЕЦБ, която досега бе в т.нар. „благоприятна позиция“, посочвана от Лагард и членовете на Управителния съвет.
Увеличението на цените на петрола и природния газ доведе до нови очаквания за повишаване на лихвите, а инвеститорите правят аналогии с инфлационния шок от 2022 г. след руската инвазия в Украйна. Въпреки това, централната банка вероятно ще се въздържи от прибързани действия.
Пазарните участници оценяват вероятността за поне едно повишение на лихвите през 2026 г., като се предполага увеличение с 0.25 процентни пункта от юли. Суаповите пазари показват около 70% вероятност за второ повишение до края на годината.
Икономистите обаче остават по-внимателни. Според проучване на Блумбърг, само 7% от анкетираните очакват промени в лихвите до края на 2026 г., а под една трета предвиждат затягане на паричната политика до края на следващата година.
Основният фактор за разминаването между пазарите и икономистите остава неяснотата относно продължителността на конфликта с Иран. Повечето анализатори вярват, че конфликтът ще бъде краткосрочен, въпреки значителното разноликост в оценките.
Допълнителен натиск върху ситуацията оказа изявлението на върховния лидер на Иран, аятолах Моджтаба Хаменей, относно затварянето на Ормузкия проток, както и позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който поставя предотвратяването на ядреното въоръжаване над цените на петрола.
Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ демонстрират готовност за реакция при нов инфлационен шок. Четирима от петима икономисти вече предвиждат, че следващата стъпка на институцията ще бъде повишаване на лихвите, а близо 60% от анкетираните сигнализират за нарастващи рискове от инфлация.
Въпреки това, нито един от анкетираните не предвижда промяна на лихвените проценти на предстоящото заседание, като около две трети смятат, че е твърде рано за оценка дали конфликтът ще промени остро икономическите перспективи.
„Очевидно е рано за окончателни изводи относно влиянието“, заяви пред Блумбърг Бил Дивани, старши икономист за еврозоната в „Ей Би Ен Амро“ (ABN Amro). Според него Управителният съвет ще покаже бдителност и готовност за действие при необходимост.
По данни на „Блумбърг икономикс“ (Bloomberg Economics), ЕЦБ е изправена пред необичаен обхват от възможни сценарии за инфлацията, като нестабилността на цените на петрола затруднява прогнозите. Според анализа, при без вторични ефекти върху икономиката, настоящите ценови нива на енергията не оправдават по-строга парична политика.
Някои членове на ЕЦБ обаче вече заемат по-твърда позиция. Управителят на централната банка на Словакия, Петер Казимир, заяви, че намаленията на лихвите „определено са изключени“, а възможно повишение може да бъде „по-близо, отколкото много хора смятат“. Подобни сигнали идват и от президента на „Бундесбанк“ (Bundesbank, германската централна банка) Йоахим Нагел и от естонския централен банкер Мадис Мюлер.
Президентът на ЕЦБ, Кристин Лагард, подчерта, че банката ще предприеме необходимите действия, за да избегне нов рязък скок на инфлацията, подобен на ситуацията през 2022 и 2023 г., когато тя надвиши 10%.
„Важно е да се помни, че чувствителността на ЕЦБ към предлагането е по-висока в момента“, коментира Анджей Щепаняк, старши икономист за Европа в „Номура“ (Nomura).
„Очакваме ЕЦБ да признае, че икономическите последици от конфликта в Близкия изток остават все още неясни, макар тенденциите да сочат по-висока инфлация на краткосрочен план и отслабена икономическа активност“, коментират икономистите от „Барклис“ (Barclays) в бележка до клиентите си, цитираna от Уолстрийт Джърнъл.
Подобно на други водещи централни банки, част от управлението на ЕЦБ вече е имало опит с подобни кризи. Преди четири години институцията разглеждаше последиците от руската инвазия в Украйна, а в края на 2023 г. проучваше сценарии, свързани с конфликта в Газа, включително възможното затваряне на Ормузкия проток.
Сега се очаква тези сценарии да бъдат актуализирани, а ЕЦБ вероятно ще предостави информация относно потенциалното икономическо въздействие на конфликта, без да се ангажира с конкретен курс на лихвените проценти.
Още през декември 2023 г. експертите на институцията изчислиха, че повишение на цените на петрола от 80 до 130 долара за барел, в комбинация с нарастващи цени на природния газ, би могло да намали икономическия растеж в еврозоната с близо 0.75 процентни пункта и да увеличи инфлацията с почти 1 процентен пункт.
На предстояща среща централната банка най-вероятно ще акцентира на високия градус на несигурност и ще се въздържи от конкретни насоки относно бъдеща лихвена политика, уверявайки, че няма да допусне инфлацията да излезе извън контрол, докато спомените за рязкото повишаване на цените на енергията и храните през 2022 г. още са свежи.
„Няма да позволим инфлацията да се утвърди“, заяви управителят на „Банк дьо Франс“ (Banque de France), Франсоа Вилроа дьо Гало в интервю по радиото миналата седмица.
Управителният съвет на ЕЦБ включва шестима членове на Изпълнителния съвет и управителите на националните централни банки от еврозоната. С присъединяването на България, броят на националните банки в Съвета е 21, като правото на глас на управителите се осъществява чрез ротационен принцип. Дори когато не гласуват на конкретно заседание, управителите активно участват в дискусиите и формирането на решенията.
