Пролетта е сезонът, в който ръждата по носещите греди на държавата се вижда най-добре. Така проличаха ясно и действията на част от членовете на Висшия съдебен съвет. Сред хранениците на българския данъкоплатец, партийните централи и избраните от самите съдии има изразителна симптоматика. Така на последното заседание на Висшия съдебен съвет /ВСС/ Боян Магдалинчев не позволи заместник-министърът на правосъдието Таня Радуловска да участва в заседанието. Това е прецедент в новата ни история. Припомняме, че правомощието на министъра на правосъдието да председателства заседанията на пленума на ВСС е конституционно установено. В случая Магдалинчев осуетява с действията си Основния закон. И е време да се помисли дали това не е абсолютна предпоставка за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо него. Тогава именно ще излезе наяве и липсата на ясна процедура за освобождаване на член на съвета и капсулирането на този орган в абсолютна власт, без противотежест. За това вече сме писали многократно. Проблемът с отстраняването на членовете на ВСС произтича от съчетанието между формално предвидени основания за освобождаване на членовете и липсата на ясна, приложима процедура, което на практика прави реализирането на отговорност невъзможно. Допълнително, доминиращата роля на самите членове на ВСС в собственото дисциплинарно производство създава затворен модел на самоконтрол, при който мнозинството може да блокира търсенето на отговорност, дори при наличие на данни за нарушения.
Ръждата не вилнее, тя разяжда бавно и последователно докато конструкцията не рухне отвътре – тогава се виждат проявленията отвън. Ръждата в съдебната власт няма как да не обхване и съдебния съвет. Корозията преимуществено е политическа, но напоследък става видно, че имунни сили няма и в съдебната власт по всички нива. Така пострадали са и тези представители на съдебната власт, които най-малко трябва да бъдат засегнати. Задълженият по Конституция и съдоустройствен закон съдебен съвет да отстоява независимостта на съдебната власт изврати тази своя компетентност до това да уязви редовия съдия Ивайло Йосифов Иванов като отбранява члена на ВСС Драгомир Кояджиков. Колега на съдията Иванов му казал да оттегли кандидатурата си за председател на Административен съд- Русе, а ако не го направи, ще получи нула точки в конкурсната процедура. Кояджиков бил влиятелен и щял да се погрижи за това.
При опита за бъде изслушан Иванов и негови колеги Вероника Имова няколко часа демонстрираше емоционалната си разстроеност от фактическа грешка, допусната в протокола от предишно заседание. Така и благодарение на нея не се стигна до изслушването на съдията Ивайло Иванов, който часове наред чака да го приемат на заседанието на съдийската колегия. За Иванов остана подкрепата от Владислава Цариградска, която многократно е обезсмисляла този състав на ВСС /виж тук/.
Лошото е, че Имова, Магдалинчев и себеподобните им са пред пенсия и освен със заплатите от около 10 000 евро на месец ще си тръгнат и с 20 заплати, напускайки системата, ако някога все пак някой прекрати безмандатния осми състав на съвета. Вариант това да не се случи съществува – да си тръгнат по реда на дисциплинарните производства срещу член на ВСС, ако имаше баланс и противотежест на абсолютната власт на този орган.
Отвъд случващото се във ВСС, още по-изразително е получаващото се в Прокуратурата на Република България. Преяждането, особено с власт, води до произвол и тотална институционална корозия. На произволни и абсолютни безконтролни основания ръководителката на Софийската градска прокуратура /СГП/ Емилия Русинова иззе преписката, по която е уличена, че е съпровождала българския европрокурор Теодора Георгиева при срещите ѝ с Петьо Еврото, трайно изпълняващ функциите на орган по кариерното развитие на част от съдиите, прокурорите и следователите. Преди да изземе материалите Русинова била призована от ГДБОП да даде обяснения. Вместо обяснения – иззела материалите, вкупом със служителите на ГДБОП които от разпитващи станали разпитвани. Когато всичко е проядено няма как да не се стигне до парализа, в случая на цялата държава.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
