Фермерите по света се чувстват под натиск заради конфликта в Иран, който повиши цените на природния газ и сви доставките на торове заради почти пълното затваряне на Ормузкия проток, информира Асошиейтед прес.
Недостигът на торове заплашва поминъка на фермерите в развиващите се нации, които вече изпитват трудности от покачващите се температури и променливото време, и може да доведе до повишаване на цените на храните по целия свят.
Най-бедните производители в Северното полукълбо зависят от внос на торове от региона на Залива, а недостигът идва в момент, когато започва сезонът на засяване, отбелязва Карл Скау, заместник изпълнителен директор на Световната програма по прехраната (WFP).
„В най-добрия сценарий това води до по-ниски добиви, а в най-лошия може да доведе до загуба на реколтата следващия сезон. По-високите производствени разходи вероятно ще се отразят на цените на храните през догодина,“ предупреждава той.
55-годишният оризов производител Балдев Сингх от Пенджаб в Индия споделя, че малките фермери, които представляват преобладаващата част от аграрния сектор в страната, може да не оцелят, освен ако правителството не субсидира торовете в момент на пик на търсенето през юни.
„В момента очакваме и се надяваме,“ казва той.
Конфликтът спира доставките на важни торове
Иран е наложил значителни ограничения на транспорта през Ормузкия проток, чрез който обикновено преминава около 20% от глобалните доставки на нефт и почти 30% от търговията с торове.
Азотът и фосфатите, основни съставки на торовете, са в непосредствена опасност заради блокадата.
Доставките на азот, включително карбамид (урея) – най-разпространеният тор, жизненоважен за растежа на растенията – са особено засегнати поради транспортни забавяния и рязко увеличение на цената на втечнения природен газ, от който зависи продукцията.
Конфликтът е свил с около 30% световната търговия с урея, отбелязва Крис Лоусън от „Си Ар Ю груп“ (CRU Group), консултантска агенция за търговия със суровини.
Някои нации вече страдат от критичен недостиг, посочва Радж Пател, икономист по хранителни системи в Университета на Тексас. Например, Етиопия получава над 90% от азотните си торове от района на Персийския залив през Джибути, но този маршрут беше поставен под напрежение още преди началото на конфликта през февруари.
„Сега е времето за засяване, а торът не е наличен,“ казва Пател.
Доставките на фосфати, необходими за развитието на корените, също са засегнати. Саудитска Арабия произвежда около 20% от световния фосфатен тор, а регионът изнася над 40% от световната сяра, ключова съставка от обработката на нефт и газ, обяснява Лоусън.
Дори и след края на конфликта, производителите в Персийския залив ще изискват сигурност, преди да възобновят доставките по протока, а застрахователните разходи вероятно ще се увеличат, казва Оуен Гуч, анализатор в „Аргъс консултинг сървисиз“.
В Индия правителството е приоритетизирало доставките на урея за вътрешна употреба и осигурява на производителите на торове около 70% от нуждите им от газ. Някои заводи работят под капацитет, което води до по-нисък производствен обем.
„Хранителната система е крехка и зависи от стабилни вериги за доставки на торове, за да могат фермерите да произвеждат храната, от която светът се нуждае,“ казва Хана Опсал-Бен Амар от „Яра интернешънъл“ (Yara International), една от най-големите компании за торове в света.
Недостигът настъпва в критичен период
Торовете обикновено се нанасят непосредствено преди или по време на засаждането, така че при забавени доставки се пропускат ключови етапи от растежа, и добивите могат да спаднат, дори ако по-късно осигуряването на торове се подобри.
Въздействието вече е осезаемо в САЩ и Европа, където основният сезон на засяване вече е в ход, а се очаква да обхване и първия сеитбен сезон в много части на Азия през следващите месеци.
Цените на торовете все още не са достигнали върховете, наблюдавани след атаката на Русия в Украйна, но тогава цените на зърното бяха по-високи, което помогна на фермерите да поемат разходите, коментира Джоузеф Глаубер от Международния институт за изследване на хранителната политика.
В момента цените на зърното са по-ниски, което означава по-малки печалби и фермерите вероятно ще се принудят да се ориентират към култури, които изискват по-малко торове – например соя в САЩ – или да намалят количествата торове, което понижава добивите. По-ниските добиви от своя страна могат да доведат до увеличаване на цените за потребителите.
Други нации вероятно няма да успеят да компенсират липсата. Китай, най-голям производител на азотни и фосфатни торове, се фокусира върху вътрешните доставки, а износът на урея вероятно няма да бъде възобновен до май, казва Лоусън. Заводите в Русия, друг голям играч на пазара, вече работят почти на пълен капацитет.
Развиващите се нации са уязвими
Нарушенията в доставките вече са осезаеми в Африка, където много фермери зависят от вноса на торове от Близкия изток и Русия.
Обилните дъждове в Източна Африка оставиха на фермерите около седмица сухо време, за да подготвят полетата и да внесат торове, казва Стивън Мучири, кенийски производител на царевица и главен изпълнителен директор на Федерацията на източноафриканските фермери, която представлява 25 милиона дребни производители.
Липсата на торове и повишаващите се цени сериозно затрудняват фермерите, принуждавайки ги да използват по-малко подхранващи вещества, което води до спад на добивите. Кратки забавяния в торенето могат да намалят добивите от царевица с около 4% за сезон, заявява Пател, позовавайки се на проучвания от Замбия.
Правителствата могат да реагират с мерки като субсидии, насърчаване на местното производство и контрол върху износа.
Индия вече субсидира покупките на торове, за да намали финансовия натиск върху фермерите, но тези субсидии ограничават средствата на властите за дългосрочни инвестиции в аграрния сектор. Според Института за енергийна икономика и финансов анализ в САЩ, страната е предвидила 12,7 милиарда долара само за субсидии за урея тази година.
Опитите за увеличаване на вътрешното производство на урея обаче повишават зависимостта на Индия от вносен газ, а прекомерната употреба му вреди на местните почви, споделя Пурва Джейн от Института за енергийна икономика и финансов анализ, подкрепяща употребата на органични торове.
Скъсяването на зависимостта от вносни торове може да защитим фермерите и потребителите от колебания в цените на енергията и климатичните тероризми, казва Оливър Оливейрос, изпълнителен координатор на Коалицията за агроекология.
„Това може да е решаваща точка,“ заключава той.
