Вечер, посветена на албанската литература и годишнините от рождението на писателите Исмаил Кадаре (1936-2024) и Дритъро Аголи (1931-2017), се състоя днес в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Събитието, с наслов „Албанските гласове в европейската литература“ (Zërat shqiptarë në letërsinë europiane), беше организирано от специалността „Балканистика“, където се изучава албански език и литература, в партньорство с посолството на Република Албания в София и албанския посланик Инид Мило.
На литературната вечер присъстваха албанският посланик, представители на посолствата на Косово и Албания, директорът на Френския институт в България Люк Леви, преподаватели и студенти от „Балканистика“, а специален гост беше Аниса Юмери – директор на Музейното студио Кадаре-Аголи в Тирана.
Кои са писателите?
Исмаил Кадаре е писател, поет, есеист и сценарист, роден в Гирокастра, Албания. Той е единственият албанец, многократно номиниран за Нобелова награда за литература и носител на международната награда „Букър“. Кадаре е известен с романа си „Генералът на мъртвата армия“, публикуван през 1963 г., в период, когато Албания е под диктатурата на Енвер Ходжа.
Романът „Генералът на мъртвата армия“ е преведен първо на български, като издаването му е осъществено през 1966 г. от „Народна култура“ в превод на Марина Маринова. Също така на български са преведени и други творби на Кадаре, сред които „Посърналият април“, „Кой доведе Дорунтина“ и много други.
През 1990 г. Кадаре се премества да живее във Франция, само месеци преди падането на комунистическата власт в Албания. В последните години от живота си разработва творчеството си в Тирана.
Дритъро Аголи е поет, писател и общественик, роден в село Менкуляс, Албания. Той учи до 16-годишна възраст в родното си село, а по-късно завършва гимназия в Гирокастра и следва четири години в Санкт Петербург. Аголи, подобно на Кадаре, е част от поколението писатели от 60-те години на ХХ век, а първата му книга излиза през 1958 г.
От 25-годишен живее в Тирана, където е съсед на Кадаре. Той се жени за рускиня през 1956 г., но бракът им приключва след седем години заради политически обстоятелства. С втората си съпруга Садийе, с която имат две деца, се запознава на сватбата на Кадаре през 1963 г.
Два негови романа – „Величието и залезът на другаря Зюльо” и „Човекът с оръдието”, са преведени на български в превод на Марина Маринова.
Произведения на Кадаре и Аголи могат да бъдат намерени и на сайта „Албанистика в България“, създаден от преподаватели и студенти от специалност „Балканистика“ за популяризиране на албанската литература и култура. Сайтът се управлява от доц. Русана Бейлери.
„Кадаре предизвиква размисъл, докато Аголи провокира чувства. И двамата обаче ни напомнят, че езикът е не просто инструмент за изразяване, а средата, където идентичност, история и творчество се съчетават“, сподели посланикът Инид Мило на събитието.
Люк Леви, директор на Френския институт, коментира, че е имал честта да познава Кадаре и неговото семейство във Франция. Той подчерта, че Кадаре остава дълбоко свързан с Балканите и неговото творчество е културно и исторически значимо за региона.
Според Аниса Юмери, Кадаре е бил известен като албански автор преди 1990 г. в целия свят и е обменял идеи с множество културни фигури. Тя зави, че през 2023 г. след консултация с Кадаре бяха публикувани негови произведения в многотомно издание от албанския издател Буяр Худри.
Юмери изрази надежда, че през октомври, когато ще се отбележи 95-годишнината от рождението на Аголи, ще бъде организирано друго събитие, фокусирано върху неговото творчество. Тя покани всички да посетят Музейното студио в Тирана и да проучат творчеството на двамата писатели.
Преподавателят по албански език доц. Русана Бейлери спомена, че Исмаил Кадаре е най-значимият албански автор извън страната, отбелязвайки, че първият превод на негови произведения е на български – именно с романа „Генералът на мъртвата армия“ през 1966 г. Тя добави, че много студенти по „Балканистика“ са работили по преводите на Кадаре и Аголи.
По време на събитието бяха представени оригинални и преведени текстове на двамата автори, подготовени от учениците, а студентите изнесоха и музикални изпълнения с албански песни на китара.
Зехрудин Докле, българин от Албания, рецитира стихотворение на Аголи – „Конят и магарето“ – в оригинал и сподели, че е имал щастливата възможност да познава както Кадаре, така и Аголи, разговаряйки с тях по различни теми.
