Тази година цената на великденските продукти в България е нараснала с около 11% в сравнение с предходната година, показват данни от Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ.
Според проучване, предоставено на БТА от икономистката Теодора Пачеджиева и изследователя Момчил Димитров, основен фактор за увеличението е цената на агнешкото месо, която е скочила с над 20% на годишна база — от 26 лв. за килограм през април 2025 г. до 15,99 евро за кг тази година.
Най-популярните козунаци, които се предлагат в супермаркети, са традиционният и шоколадовият, с цени съответно от 2,70 евро и 3,99 евро за опаковка от 400-500 гр.
За приготвянето на класическата зелена салата, чийто основен продукт е марулята, се изискват две глави, всяка от които струва между 1-1,20 евро. Тук наблюдаваме най-осезаемо увеличение — над 100% в сравнение с април 2025 г. В същото време цената на яйцата (опаковка от 30) е увеличена с 33% спрямо миналата година, което е значителна разлика за основна великденска стока. Други традиционни продукти като питка, дроб сарма, вино и безалкохолни напитки допълват празничната трапеза.
Бързото изчисление на необходимите средства за четиричленно семейство за деня на празника показва, че те ще трябва да похарчат 64 евро (125 лв.), което е увеличение с около 11% в сравнение с 2025 г.
Проучването на БТА от ИССИО през април 2025 г. разкри, че килограм качествен козунак струва минимум 10 лв., а агнешкото месо е около 26 лв./кг. Цените на зеленчуците също нарастват с 3% годишно, с ръст от 20% при зелената салата в сравнение с 2024 г. Наблюдава се, че разходите на едно домакинство за великденския празник през миналата година достигат 113 лв.
Сумата за основните компоненти на великденската трапеза е била 110 лв. през 2024 г. и 105 лв. през 2023 г., според наблюденията на института.
На фона на тези увеличения, експертите твърдят, че предоставената великденска добавка за пенсионери от 50 евро е недостатъчна, тъй като покрива едва 78% от необходимите средства за празника. Дори и за пенсионерите с високи доходи (между 390,64 и 620,20 евро) предвидената добавка от 20 евро представлява само 31% от разходите, което я прави дори още по-недостатъчна, според изследователите.
Това ясно показва, че дори със предоставените добавки, много пенсионери имат трудности с покриването на разходите за традиционната великденска трапеза, както отбелязват от Института за социални и синдикални изследвания и обучение.
Какви са причините зад ценовите повишения?
Експертите напомнят, че затварянето на Ормузкия проток нарушава важен транспортен маршрут. Колкото по-дълго продължава конфликтът в Близкия изток, толкова по-сериозно ще се отразят икономическите последици и в България, тъй като последиците от войната идват с времеви лаг, посочват Теодора Пачеджиева и Момчил Димитров.
Цената на петрола в България зависи от международните борси. Осезаемо поскъпване се вижда и при природния газ и петрола сорт Брент. В месечното изследване на ИССИО „Следене на малката потребителска кошница“, което анализира ценовата динамика на 21 стока, включително и бензина, в периода януари 2026 — април 2026 г. средната цена на бензин А95 нарасна с 17,6% (от 1,25 евро на 1,47 евро). Поскъпването на петрола най-силно засяга земеделието и транспорта, както и енергоемките сектори. Растежът на цените на горивата вдига производствените разходи, което води до покачване на крайната цена на продукта, която плащат потребителите. Забелязва се и значително поскъпване на торовете. В момента, недостигът на торове носи реален риск за провал на пролетните култури, което би могло да доведе до поскъпване на основни хранителни стоки, смятат анализаторите.
Друг неблагоприятен фактор е наблюдаваният спекулативен ръст на цените на редица стоки и услуги преди влизането на България в еврозоната. За съжаление, държавата не успява да се справи с спекулациите, което е довело до висок ценови стандарт на много основни стоки и услуги. Всяко последващо повишение, независимо от размера, се усеща от крайните потребители, поради високата основа на цените, коментират от ИССИО към КНСБ.
Достатъчни ли са обявените мерки от служебното правителство в подкрепа на гражданите и бизнеса?
Служебното правителство обяви пакет от мерки в размер на 100 млн. евро, за да се справи с последиците от поскъпването на горивата в резултат на конфликта в Иран. КНСБ подкрепя предприетите действия, но отбелязва, че не са разпределени сп proportionalно между бизнеса и гражданите. В други държави членки на ЕС, помощните пакети насочват равномерно помощ както за бизнеса, така и за домакинствата, за да се запази покупателната способност на гражданите.
В тази връзка КНСБ подготви предложения за мерки за помощ в различни области.
Синдикатът подчертава, че е неправилно правителството да приема пакет от помощни мерки без свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество и обсъждане на предложенията със социалните партньори. Поради това КНСБ настоява за свикване на Съвета и изпрати писмо до служебния премиер с това искане.
