„Независимая газета“: София ще стане новата „неудобна столица“ на ЕС?“

„Седмица след като стана ясно дали премиерът Виктор Орбан ще запази властта, България ще реши дали неговият „аналог“ Румен Радев ще ръководи правителството в София. Според повечето западни анализатори „българският Орбан“, както го наричат, представлява също толкова голяма заплаха за единството на ЕС, колкото и унгарският. Ако партията на Радев спечели, външната политика на България вероятно ще се промени: София вероятно ще стане толкова „неудобна“ за Брюксел, колкото Будапеща.“ Това пише московският в. „Независимая газета“ под заглавие „Битката за България.

Ето и целия текст:

Политическите новини в България рядко привличат вниманието на световната общественост. Парламентарните избори, които трябва да се проведат на 19 април, не са изключение, въпреки че ситуацията около тях много наподобява тази в Унгария и предизвиква медиен интерес. Седмица след като стане ясно дали премиерът Виктор Орбан ще запази властта си, в България ще се реши въпросът дали неговият „аналог“ Румен Радев ще оглави правителството.

Според повечето западни анализатори „българският Орбан“, както го наричат, представлява същата заплаха за единството на ЕС, както унгарският лидер. В случай на победа на партията, ръководена от Радев, външнополитическият курс на България най-вероятно ще се промени: София с голяма вероятност ще стане също толкова „неудобна“ за Брюксел, колкото Будапеща.

Радев е бивш президент. През януари 2026 г. той напусна предсрочно поста си и скоро след това оглави малко известната партия „Прогресивна България“, за да участва в изборите за Народно събрание. България е парламентарна република. Длъжността президент, която Радев заемаше от 2017 г., е по-скоро номинална. За да управлява реално държавата, той трябва да стане министър-председател – цел, към която се стреми.

Докато беше президент, Радев натрупа значителен политически капитал, превръщайки се в най-влиятелната и популярна фигура. От 2021 г. българската политическа система се намира в дълбока криза. Предстоящите парламентарни избори са осмите за последните пет години. Поради силната раздробеност на партийната система и непримиримите противоречия между политиците, коалиционните правителства в България се създават трудно и са крайно нестабилни. Радев успя да се възползва от това, като укрепи позициите си чрез назначаване на служебни кабинети, които на практика управляваха страната през последните години. Неговата премерена и последователна политика в труден за държавата период се харесва на избирателите. Рейтингите му стабилно са най-високи сред политиците (по различни данни – около 40–45%), а негативният му рейтинг е най-нисък – значително постижение в страна, където много граждани са разочаровани от демокрацията и политиците. Радев беше избиран два пъти за президент и и в двата случая победата му беше категорична – той получаваше значително повече гласове от съперниците си и печелеше с абсолютно мнозинство на втори тур. Не на последно място за това допринесоха и неговите „проруски възгледи“.

През 2021 г., по време на предизборната кампания, Радев на практика призна Крим за руски; многократно наричаше Русия „освободителка на българския народ“; заявяваше, че тя не може да бъде враг на България; и признаваше, че антируските санкции на ЕС са безсмислени и неефективни.

През май 2024 г. той твърдеше, че Киев няма да може да победи, и нееднократно подчертаваше необходимостта от възстановяване на диалога с Москва, призовавайки за дипломатическо решаване на конфликта в Украйна и открито подкрепяйки миротворческите инициативи на Доналд Тръмп.

Въпреки това, за разлика от истинския Орбан, който води предизборна кампания под лозунга за защита на националните интереси на международната сцена, Радев – подобно на Петер Мадяр, опонент на унгарския премиер – поставя акцент върху вътрешнополитическите проблеми. Той се връща към старата тема за борбата с корупцията, която беше основна в българската политика до 2022 г. Според него ръководената от него партия „Прогресивна България“ е отговор на обществения натиск за демонтаж на корупционната държавна система.

Бившият президент заяви, че започва най-важната битка в живота си – „битката за България“. Неговата цел е „сваляне на олигархията“, укрепване на демокрацията и върховенството на закона. Речите му напомнят на изказванията на Бойко Борисов отпреди 20 години – днес негов основен съперник, лидер на най-популярната през последните години партия ГЕРБ и обвиняван в корупция, а в миналото – яростен борец срещу нея. На вълната на антикорупционната реторика на власт дойдоха почти всички действащи български политици, повечето от които впоследствие се превърнаха в символ на корупцията в очите на обществото. Радев обаче успя да запази репутацията си. Освен това той въведе в политиката много нови лица, които не са свързани с управляващия елит и съответно не са замесени в корупционни скандали.

Друг елемент от предизборната му програма е борбата с обедняването на населението, така че „в европейска България да няма бедни хора“. В тази връзка той си поставя цели като осигуряване на социална справедливост, достъпно образование, подобряване на условията на труд и защита на уязвимите групи. Левите му лозунги могат да се разглеждат не само като начин за привличане на по-широка обществена подкрепа (последното правителство в България подаде оставка през декември 2025 г. на фона на най-масовите протести в постсоциалистическата история, предизвикани от опит за намаляване на социалните разходи). Те могат да се тълкуват и като стремеж окончателно да бъде изтласкана Българската социалистическа партия от парламента, което би намалило фрагментацията в бъдещото Народно събрание.

В момента Радев също избягва всичко, което може да подсказва „проруска ориентация“. Според някои експерти това се дължи на възможна договорка с Брюксел, за да не му се пречи да спечели изборите – както се случи преди година в Румъния, когато европейските институции използваха ресурсите си, за да отстранят националиста Калин Джорджеску от участие в президентската надпревара. В момента основната задача в България – както разбират и в ЕС – е да се стабилизира изпълнителната власт и да се сложи край на поредицата от предсрочни избори.

Най-ефективният начин за това е да се получи абсолютно мнозинство и да се състави еднопартийно правителство. Това обаче изглежда недостижимо за която и да е българска партия, включително за най-популярната в момента – „Прогресивна България“, за която според социологическите проучвания десет дни преди изборите са готови да гласуват едва 27–30% от избирателите. Затова, макар партията на Радев вероятно да спечели, това няма да бъде достатъчно за преодоляване на политическата криза.

Още отсега е ясно, че бившият президент ще трябва да направи труден избор – между коалиция с проевропейски (обвинявани в корупция) или проруски (антисистемни) сили. Съюз с първите би дискредитирал Радев в очите на обществото, а договорка с вторите би усложнила отношенията с ЕС. Но независимо от избора му, ако стане министър-председател, съдейки по последователните му позиции в подкрепа на Москва и готовността му да не приема безусловно инициативите на Брюксел, външната политика на България вероятно ще стане по-малко отстъпчива спрямо европейските изисквания.

Радев е традиционалист и скептик по отношение на евроинтеграцията. Неговото политическо кредо е да балансира между световните центрове на сила, за да защитава интересите на малка България. Трудно е да си представим какво би могло да го накара да промени тази позиция.