Нещо ме изненада в тази кампания – а след 20+ години в българската политика това не е лесно.
Изненада ме мащабът на грозната, брутална атака* срещу демократичната реформистка общност в България. Не срещу лидерите на Продължаваме Промяната-Демократична България. Не дори срещу партиите в коалицията. Срещу Общността, срещу хората, българските граждани, които подкрепят идеите, политиката, ценностите на тези партии.
Аз познавам хората от тази реформистка общност – тези от центъра на София и тези от Кърджали, тези от Варна и тези от Сандански. Младите, с които свалихме последния кабинет „Пеевски“ и старите, с които сме сваляли покойния Луканов и Виденов в онези две гладни зими. Познавах много от тези, които вече не са сред нас…
Да, тези хора са политическо малцинство, макар значително, доста по-многобройно от днешната подкрепа за ПП-ДБ. И в някакъв смисъл са (сме) различни. Защото са патриоти И европейци. Десни И съпричастни към мизерията, в която живеят много българи. Мнозина са консервативни И безусловно посветени на човешките права на тези, които са в малцинство, които са различни, неравнопоставени. Познават и ценят културата на народите от руската империя И ненавиждат тиранията в Кремъл. Възхищават се на американската демокрация И презират недостойния резултат от кризата, в която тя се намира. Разбират неоценимата стойност на европейския идеал и на членството ни в обединена Европа И знаят, че ЕС трябва да е много по-силен и добре управляван от днес. Далеч не са съвършени, някои са безумно дразнещи, особено като захапят фейсбук… Но съвършени хора няма.
Осъзнавам, че за политици, които умеят единствено да сърфират по пяната на популизма и пропагандните клишета, това е трудно разбираема позиция. Но да не разбираш някого не значи да го мразиш и да опитваш да го мачкаш.
За пореден път сме свидетели на опит реформистката общност в България да бъде смачкана, разбита, отстранена от политическия процес. Тези опити не са от вчера, на два пъти бяха дори успешни – с ужасни резултати (кабинета „Орешарски“ и пълното завладяване на институциите при „Борисов-3“), но за кратко.
Този път опитът е по-мащабен – защото е безотговорно и цинично насочен към гражданите, а не към лидерите и структурите. Но този път залогът е и по-голям – защото водещи политически сили се изкушават да подхлъзнат европейското ни бъдеще я към Путин, я към Тръмп.
Стана доста дълго обяснение защо съм много, много силно мотивиран да гласувам за ПП-ДБ, независимо от допуснати грешки и видими недъзи.
Посветил съм голямата част от последните две десетилетия, с променлив и спорен резултат, на единството и успеха на реформистката общност в България. Тя и досега постигна много, и има още много какво да даде на обществото ни. И вярвам, че тази атака ще я консолидира, а не разбие.
*И ако атаката идваше само от ДС-Ново Начало, или от различни крайности, служещи пряко и неприкрито на чужди интереси, нямаше да съм изненадан. Но в нея се включиха водещи лица на ГЕРБ и лично лидерът на водещата формация – г-н Радев, доскорошното „олицетворение на единството на нацията“…
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
