Днес Китайската централна банка остави основните лихви на същото ниво за единадесети пореден месец. Регулаторът преценява икономическите последствия от конфликта в Близкия изток и стабилния растеж на китайската икономика, комбиниран с намаляващото ценово налягане, което облекчава нуждата от бързи действия, съобщи Си Ен Би Си.
Едногодишният референтен лихвен процент (Loan Prime Rate – LPR) остава на 3 процента, а петгодишната ставка, основен индикатор за ипотечните лихви, е 3,5 процента.
Това решение за лихвите беше взето след като втората по големина икономика в света показа 5% ръст през първото тримесечие, ускорявайки темпа на растеж от 4,5% предходния период. Пекин понижи прогнобите за растеж през 2026 г. до между 4,5% и 5%, което е най-ниската амбиция от 90-те години.
Цените на производството в Китай също нараснаха за първи път от над три години, записвайки увеличение от 0,5% през март в сравнение с миналата година, което сигнализира, че по-високите вносни разходи започват да влияят на икономиката.
Междувременно потребителските цени в Китай преживяха най-голямото си увеличение от над три години през февруари, покачвайки се с 1,3%, преди да се забавят до 1% през март.
Ръководството на Китайската народна банка вероятно ще приеме стратегия на „изчакване“, тъй като растящата инфлация намалява стимулите за намаляване на основните лихви или за значителни облекчения в краткосрочен план, заяви Ю Сонг, главен икономист за Китай в „Ю Би Ес Секюритис“ (UBS Securities).
„Правителството ще се нуждае от време, за да оцени последствията от външната несигурност, причинена от конфликта в Близкия изток“, добави той.
Китайската централна банка обяви, че ще поддържа „подкрепяща“ и „умерено либерална“ парична политика през тази година, с цел да подкрепи растежа, като същевременно се стреми да запази стабилността на юана.
На пролетната среща на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон миналата седмица, гуверньорът на Китайската народна банка Пан Гуншън изрази притеснения относно растящото геополитическо напрежение, протекционизма и търговските бариери, които оказват влияние върху глобалния растеж и увеличават нестабилността на финансовите пазари. Той подчерта необходимостта от по-добра международна координация на политиките, за да се осигури макроикономическата и финансовата стабилност.
