С поредица от събития в София и страната ще бъде отбелязана 150-годишнината от Априлско въстание на 20 април – дата, която поставя началото на едно от най-значимите събития в българската история. На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което на картата на Европа се появи България.
Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет. Българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката е само няколко месеца, с което се обяснява и неговия неуспех на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски.
То избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той обявява началото на въстанието, а останалото е история…
Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 146 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро – Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.
Въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос
Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.
На страната на българската кауза застава обществеността в считаните за непримирими противници – двете най-могъщи империи по онова време – Русия и Великобритания. Няма голям английски град, в който по онова време да няма митинг или събрание в подкрепа на българите. Сходна е и ситуацията в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в защита на поробените.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело. Неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Така Априлското въстание от един военен провал се превръща в триумф и причина за Освобождаването на България. Това става две години по-късно, след като Русия изпълнява волята на Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия и обявява война на Османската империя.
Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея днес има българска държава, изпитваме удоволствието от усещането да говорим родния си език. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлското въстание. То е и най-върховната част на българското национално освободително движение.
България подготвя над 300 събития за 150 години от Априлското въстание
Подготовката на цялостния културен календар за достойното отбелязване на юбилея е поверена на Министерството на културата.
Предвижда се в програмата да вземат участие всичките 103 Държавни културни институти, както и 23 училища по изкуствата. Всеки културен институт е предложил на МК тематична програма, която включва театрални и музикално-сценични постановки, концерти, музейни експозиции, изложби и образователни програми.
Централното събитие в столицата ще бъде тържественият концерт в Национален дворец на културата от 19:00 ч., организиран от Министерството на културата. На сцената ще излязат Симфоничен оркестър на Българското национално радио с диригент Константин Илиевски и Смесен хор на БНР с диригент Любомира Александрова. Солисти ще бъдат Красимира Стоянова и Светлин Русев, със специалното участие на Марио Ангелов. В програмата са включени произведения на Добри Христов, Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков и Марин Големинов.
По-рано през деня, от 11:00 ч. във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ започна тържествена научна сесия, посветена на годишнината, с участие на учени от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Българска академия на науките и други институции. Форумът ще продължи от 13:00 ч. в Ректората на университета с научни дискусии за историческото значение на въстанието.
От 17:00 ч. в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще бъде открита съвместна фотодокументална изложба с Държавна агенция „Архиви“, представяща архивни свидетелства за подготовката, хода и последиците от въстанието.
През целия ден Столична община организира редица инициативи за ученици и граждани. В Борисова градина 500 ученици ще се включат в образователната игра „По стъпките на героите“, посветена на революционните дейци. Открит урок за Райна Княгиня ще се проведе в едноименния музей, а вечерта от 18:00 ч. в Театър „Възраждане“ ще бъде представен моноспектакъл, посветен на нейната личност.
Културната програма включва и изложбата „Световният отзвук от Априлското въстание 1876“ в градина „Кристал“, както и прожекции на документалния филм за Тодор Каблешков в пространството на Ларгото. С вход свободен ще работят Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия и детският център Музейко.
От същата дата Българска народна банка пуска в обращение и сребърна възпоменателна монета „150 години от Априлското въстание“.
Събитията на 20 април превръщат годишнината не само в акт на почит, но и в жива връзка между историческата памет и съвременното общество чрез култура, образование и наука.
