Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева подчерта важността на безпроблемното интегриране на България в еврозоната и положителните последици от мерките, предприети за справяне с енергийната криза, произтичаща от конфликта в Близкия изток. В интервю за БТА след пролетните срещи на МВФ и Световната банка в Вашингтон, тя обсъди последствията за Европа и възможните промени в глобалния икономически модел, предизвикани от конфликта.
„Първо, нека поздравим България за успешно присъединяване към еврозоната! Преди това много се опасяваха, че това ще донесе негативни последици за икономиката. Според мен, и българските граждани, и бизнесът, и централната банка могат да се гордеят с това, че процесът протече плавно и без стрес“, заяви Георгиева.
Положителните последици от интеграцията в валутния съюз вече са видими, включително повишената атрактивност на България, а следващата стъпка е да бъдат реализирани инвестиции, отбеляза управляващият директор на МВФ. Тя подчерта, че интеграцията в еврозоната предоставя добра възможност за България да демонстрира своята надеждност.
„Важно е средствата от ЕС да бъдат редовно получавани и използвани за повишаване на жизнения стандарт на българите“, добави тя, изразявайки увереност в способността на България да използва европейските инвестиции като основен стимул за развитие и препоръчвайки да продължи по този курс.
Страната предприема адекватни мерки в условия на енергийна криза, за да подпомогне нуждаещите се граждани и предприятия, като се наблюдава и осъзнаване, че бюджетните приоритети не трябва да бъдат само краткосрочни, а да се насочат и към средно- и дългосрочни цели, каза Георгиева.
„Българите имат важен талант за спестяване, и е необходимо тези спестявания да работят за нас и икономиката“, посочи тя.
Затова Европейският съюз трябва да се стреми към създаване на съюз на спестяванията и инвестициите, както и България да развива атрактивен и функциониращ капиталов пазар, препоръча Георгиева. Тя добави, че трябва да се търсят начини българските спестявания да бъдат инвестирани вътре в страната, докато се привлекат и средства отвън – от Европа и глобалния пазар.
Според оценките на управляващата директорка на МВФ, България е в силна позиция, но може да направи още повече, за да напредне, използвайки склонността на българите към предприемачество и иновации, добър пример за което е ИТ секторът.
„Оптимист съм, защото и България, и Европа разполагат с висок човешки ресурс и потенциал за реализация на спестяванията в инвестиции, който все още не е напълно реализиран“, казва тя.
Предизвикателствата пред Европа
За света, кризата в Близкия изток доведе до значителен шок – глобалната икономика загуби около 20 процента от зависимостта си от петрола и газа, а такъв дисбаланс неизбежно води до повишаване на цените, подчерта Георгиева.
Непосредственото влияние на кризата за Европа се изразява в рязкото увеличение на цените на енергийните ресурси, а управляващият директор на МВФ препоръча да се ограничи търсенето, за да се намали дисбалансът.
Спестяването на енергия може да облекчи положението, добави тя. Друго важно действие е да се защити най-уязвимата част от населението. Ограничаването на помощите само за нуждаещите се, а не за целия спектър от населението, може да бъде ефикасно, каза Георгиева. „България е добър пример, тъй като прилага мерки за помощ на онези, които наистина имат нужда“, каза тя.
Ако се увеличава търсенето, когато предлагането е ограничено, последствията могат да бъдат инфлация, предупреди ръководителката на МВФ.
Европа трябва внимателно да следи инфлационния натиск, който може да принуди Европейската централна банка да повиши лихвите, което би забавило икономическия растеж, добави тя.
Друг важен аспект е рискът от финансовата нестабилност – в това отношение Европа е в стабилна позиция с предприеманите координирани политики и стабилни банки, по данни на МВФ.
„Необходимо е Европа да напомня на своите граждани, че в момент на кризи е важно да повишаваме собствената си конкурентоспособност и да завършим създаването на единния пазар“, заяви управляващият директор на Фонда.
Докладите, представени от Марио Драги и Енрико Лета през 2024 г., предлагат начин за действие. МВФ е извършил анализ на мерките за увеличаване на конкурентоспособността в Европа и е изведен четири основни стъпки за икономическата сила на Европа в бъдеще.
Първото е „28-ият режим“ – нова правна основа, която ще позволи на фирмите да функционират по идентичен набор от правила в целия ЕС. Втората стъпка е свързана с интеграцията на капиталовия пазар, известен като пазар на спестявания и инвестиции. Третата е свободното движение на работната сила с необходимата квалификация, а четвъртата е интеграцията на енергийните системи, чието значение е подсилено от настоящата криза.
Управляващата директорка даде пример с ефектите от подобни реформи, свързвайки ги с характеристиките на американската икономика.
Икономиката на САЩ е единствената значима икономика, в която производителността на труда расте с по-бърз темп от икономическия растеж. Европа изостава по производителност и основните причини за това са три. Първата е неразвитието на капиталовия пазар, който не е достатъчно дълбок и ликвиден, за да носи риск. Например, 300 млрд. евро от вложенията в Европа преминават в САЩ и на практика не работят за европейската икономика.
Втората причина е иновациите и създаването на нови предприятия, а третата е, че в САЩ не съществува стигма по отношение на неуспеха при стартиране на бизнес, което създава благоприятна предприемаческа среда, допълни тя.
Понякога основните промени не изискват разходи. Когато остарели регулации затрудняват икономиката, те трябва да се отменят. „Ако искаме нашите средства да работят за нас, трябва да оптимизираме икономиката“, предложи управляващият директор на МВФ.
Светът след кризата
Кристалина Георгиева изрази вяра, че всяка криза води до промяна и някои от тях могат да бъдат много положителни, дори на фона на несигурността около конфликта и надеждите за примирие, което да стане траен мир.
Според нея, настоящата криза може да подготви основата за три важни тенденции. Първата е повишеният интерес към мерки за енергийна ефективност и разнообразяване на ресурсите. При кризи, енергийният потребление обикновено намалява, посочи Георгиева.
Втората важност е акцентът върху енергийната сигурност, особено в държави, зависими от внос на ресурси.
По време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка беше разгледан контекстът на страни-вносители и износители, и ресурсите, с които разполагат вносителите за защита на своите граждани и бизнеси. По-голямата част държави са вносители – 80% срещу 20% износители. Съществуват и значителни различия между самите вносители, особено между тези, които могат да поемат рискове, и по-слабите.
Третият аспект от очакваните промени е необходимостта от създаване на устойчиви ресурси по време на икономически подем, които да се използват за справяне с бъдещи кризи.
„Преминахме през пандемия, войната в Украйна и инфлация, а също и търговски войни. Всеки от тези шокове доказва, че светът е различен – многополюсно е и много податливо на външни шокове. Как можем да се адаптира към подобен свят? Индивидуалните държави не могат да контролират външни шокове, но могат да изградят по-здравословна система за защита“, заключи Георгиева.
Тя подчерта, че основната роля на МВФ е да помага на държавите да се адаптират към тези предизвикателства и да укрепят способността си да се справят с кризи, също така насърчавайки регионалните и междурегионалните инициативи.
Търговските проблеми от миналата година поради митата, наложени от САЩ, доведоха до увеличен интерес към двустранни и многостранни търговски сделки. Европа също полага усилия в тази посока с успехи, които преди време се смятаха за невъзможни.
Очаква се по-голяма динамика в международните отношения и внимание към изграждането на сигурни основи за защита на гражданите и бизнеса. МВФ играе важна роля в тази насока, като Георгиева посочи, че по време на срещите в Вашингтон е направен значителен напредък в паричната политика. Страните с развиващи се икономики са залагали на стабилни независими централни банки и политики, поставящи стабилността на цените на първо място, нещо, което преди 15-20 години не беше възможно, добави тя.
Тя изрази надежда за постигане на същата стабилност и в сферата на фискалната политика, където все още съществува разнообразие и не всички държави са готови.
След поредицата от шокове, включително кризата в Близкия изток, ще бъде осъзнато, че страните с динамична икономика, висока производителност на труда и растеж, са в по-силна позиция да справят с всякакви проблеми, добави Георгиева.
„Нашата основна цел трябва да бъде да изградим стабилни основи, да постигнем динамика и висока производителност на труда, за да се справим с предизвикателствата, които ни очакват“, подчерта тя.
