Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви официалното разпределение на мандатите в 52-рото Народно събрание, а резултатът очертава напълно нов политически пейзаж. Според данните, представени от председателя на ЦИК Камелия Нейкова, най-голямата изненада е категоричната победа на „Прогресивна България“, която ще разполага със 131 депутати и самостоятелно парламентарно мнозинство.
Останалите места в новия парламент се разпределят по следния начин:
„Прогресивна България“ – 131 депутати, ГЕРБ-СДС – 39, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – 37, ДПС – 21, „Възраждане“ – 12.
Очаква се в събота ЦИК да обяви и поименния състав на новото Народно събрание, което ще даде по-ясна картина за персоналния състав на парламентарните групи и бъдещите политически баланси.
Към този момент „Прогресивна България“ се очертава като новият централен политически фактор в страната. Самият резултат – 131 депутати – е достатъчен не само за съставяне на правителство без коалиционни партньори, но и за стабилно прокарване на законодателна програма, бюджет и ключови реформи.
Формацията на доскорошния президент Румен Радев е първата от много време, която от години пълно мнозинство. В същото време публичността около партията е оскъдна. Днес стана ясно, че още в понеделник, когато е било ясно, че партията на Радев ще има мнозинство, изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов е заявил намерение да напусне поста си. Преди това и той, и ВСС отказваха да вземат отношение по въпроса, въпреки поредицата от съдебни решения, които го определяха като нелегитимен, което индиректно намекна и Конституцонният съд.
Какво означава мнозинството от 131 депутати
За да има парламентарно мнозинство, са необходими поне 121 народни представители. Със своите 131 депутати „Прогресивна България“ разполага с комфортен резерв от 10 гласа над тази граница.
Това им дава възможност да излъчат самостоятелно правителство, да приема законодателна програма без зависимост от други партии, да формират мнозинство в ключови комисии и да осигурят по-дълъг политически хоризонт на управление.
За съдебна реформа и промени в Конституцията, за каквито спорадично споделяха представители на формацията, ще е необходимо мнозинство от 160 души. Това предполага политически разговори с формации, които в качеството си на президент, Радев е наричал „шарлатани“, „мутри“ и „олигархия“.
С 39 депутати ГЕРБ-СДС остава втора политическа сила сред традиционните партии, но резултатът е далеч под нивата, с които формацията е доминирала в предишни парламенти.
До момента представители на ГЕРБ обичайно подчертават, че ще бъдат „конструктивна, но твърда опозиция“, като вероятно ще насочат критиките си към способността на „Прогресивна България“ да управлява ефективно и да поддържа икономическа стабилност.
За ГЕРБ този резултат вероятно ще постави въпроси и за вътрешна преоценка – дали партията трябва да обнови посланията си, лидерския си профил или организационния си модел.
С 37 депутати ПП-ДБ запазва присъствие, но остава далеч от възможността да задава дневния ред. Най-голямото предизвикателство пред коалицията е, че част от реформаторския и проевропейския електорат вероятно е преминал към „Прогресивна България“.
До момента представители на ПП-ДБ традиционно настояват за съдебна реформа, антикорупционни мерки, модернизация на институциите и евроатлантическа ориентация.
Новият парламент може да се окаже тест дали ПП-ДБ ще се позиционира като партньор по реформи или като алтернативен център на градската десница.
С 21 депутати ДПС влиза в 52-рото Народно събрание със сравнително стабилна, но ограничена парламентарна тежест. При самостоятелно мнозинство на „Прогресивна България“, ролята на ДПС като традиционен балансьор намалява значително.
Това означава, че партията няма да бъде задължителен фактор за формиране на кабинет, но може да остане важен играч при:
Очаква се ДПС да поддържа прагматичен тон, след като лидерът ѝ Делян Пеевски поздрави Румен Радев за победата. До преди няколко месеца той отправяше срещу него остри нападки, наричайки го „мистър Кеш“, намеквайки за корупционни практики.
Следващата важна стъпка е обявяването на поименния състав на депутатите. Именно тогава ще стане ясно кои лица ще влязат в парламента от „Прогресивна България“, има ли познати фигури от други партии, какъв експертен профил има новото мнозинство, кои ще бъдат вероятните кандидати за министри и председател на парламента.
След това президентът ще връчи мандат за съставяне на правителство, който при тези резултати изглежда почти сигурно ще бъде реализиран от първия опит.
Големият въпрос: протестен вот или нова ера
Най-важният политически въпрос след тези избори е дали победата на „Прогресивна България“ е еднократен протестен вот срещу старите партии, или началото на трайно преструктуриране на българската партийна система.
Ако новата формация успее бързо да предложи работещ кабинет, ясни приоритети и видими резултати, тя може да се превърне в дългосрочен доминиращ фактор. Ако обаче се сблъска с вътрешни конфликти, кадрови дефицити или управленска неподготвеност, политическата система отново може да влезе в цикъл на нестабилност.
Едно е сигурно: с резултатите от 52-рото Народно събрание България влиза в нов политически етап.
 обяви официалното разпределение на мандатите в 52-рото Народно събрание){kind=link}