България е в най-лошата си фискална позиция от началото на новото хилядолетие. В последните 25 години страната отчита два дълги периода на бюджетен дефицит. Първият от 2009 г. до 2015 г. покрива глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза и фалита на КТБ. Вторият обхваща целия период след пандемията (2020-2026 г.), като се характеризира с продължителна политическа нестабилност, бюджети в авариен режим, рекорден ръст на разходите, влошаваща се траектория на бюджета и в крайна сметка увеличение на държавния дълг.
Какво означава това в числа:
Публичните разходи устойчиво надвишават границата от 40% от БВП. В края на 2025 г. в парламента беше внесен проект на държавен бюджет с публични разходи в размер на 45% от БВП. Това е неустойчиво ниво, което неизбежно би довело до рекордно покачване на държавния дълг и разбиване на данъчния модел.
Официално отчетеният бюджетен дефицит за 2025 г. е в размер на 3,5% от БВП. Само за първите три месеца на 2026 г. дефицитът е в размер на 1,5 млрд. евро. Наблюдава се влошаваща се траектория на бюджетния дефицит, като за пръв път нивото на дефицит в страната изпреварва средното за ЕС и еврозоната. Без насочени мерки в разходната част България се е насочила към процедура по прекомерен дефицит.
Държавният дълг в България достига 30% от БВП през 2025 г. При запазване на текущата траектория на държавните финанси, страната отива към нива на дълга от порядъка на 45-50% от БВП към 2030 г. Това ще бъде следствие от пълно десетилетие на бюджетни дефицити. Разходите на държавата за лихви рязко се покачват – от под 500 млн. евро през 2023 и 2024 г., до над 1 млрд. евро през 2026 г. и 2 млрд. евро през 2029 и 2030 г.
Всичко това ясно показва защо бюджетът ще е първата голяма задача пред новата власт. Целта трябва да е в посока овладяване на публичните разходи и връщането им на нива до 40% от БВП. Това автоматично би означавало и подобряване на бюджетното салдо и съответно избягване на сценарий с влизане в процедура по прекомерен дефицит.
Стъпки към овладяване на харчовете трябва да се видят още в редовния бюджет за 2026 г., в т.ч. по отношение разходите за персонал (достигнали рекорден размер) и планирането на инвестиционните разходи на държавата.
Важно е да се посочи, че тази задача пред новото правителство е напълно изпълнима.
България все още отчита добър икономически растеж и се намира в нов период на по-висока инфлация. Комбинацията от тези фактори означава силен ръст на приходите в държавната хазна (около 15% на годишна база). В тази среда консолидацията на бюджета е (все още) по-лесна задача, в сравнение например периода от 2009 и 2010 г., когато имаше номинален спад на приходите в хазната заради рязък спад на стопанската и инвестиционната активност, замръзване на кредита и значително увеличение на безработицата.
Благоприятната среда за приходите обаче не е гарантирана, на фона на опасенията за икономическия растеж в световната икономика, което иде да рече, че трябва да се действа максимално бързо.
Примерите на страните в региона, които изпуснаха своите бюджети през последните години, са красноречиви. Румъния е страната с най-висок дефицит в ЕС (нива от 8-9% от БВП) и отворена процедура за прекомерен дефицит. Страната вдигна данъци, уби икономическия растеж, а в момента, в който трябва да се консолидират и разходите, се стигна до разпадане на управляващата коалиция. Словакия също е в процедура по прекомерен дефицит (нива от 4-5% от БВП) – и вече три поредни години вдигат данъци, икономическият растеж си замина и не успяват да намалят дупката в бюджета.
Не по-добра е и картината в Унгария – висок дефицит и нулев растеж.
Казано накратко, ако изпуснеш бюджета съвсем извън рамки, следват болезнени мерки, нулев растеж и политическа нестабилност. Ако искаш да има стабилност и да управляваш с хоризонт от четири години, трябва навреме да овладееш разходите, да обърнеш траекторията на бюджета и да позволиш на икономиката да расте. Последното на практика ще ти финансира (през бюджета) управлението.
Анализът е на Института по пазарна икономика. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
