През 2025 г. в България се наблюдава увеличение на случаите на несъстоятелност след две години на спад. Броят на фалитите достига 830, в сравнение с 719 през предходната година, което представлява нарастване с почти 16%. Най-тежко засегнати са търговията, туризмът и хотелиерството, с около 3200 загубени работни места, установи анализ на асоциацията за защита на кредиторите „Кредиреформ“ (Creditreform).
В България малко компании прибягват до несъстоятелност, тъй като процедурата е обикновено дълга и сложна, уточняват от организацията.
В Централна и Източна Европа обаче, общото число на фалитите през 2025 г. не се увеличава. Напротив, намалява с 7,1% до 36 939 случая, спрямо 39 746 през 2024 г., достигайки нива близки до тези от 2020 г. Осем от дванадесет изследвани държави отчитат спад, вариращ от 19,4% в Хърватия до 0,6% в Полша. Увеличение се забелязва само в четири държави – освен България, и в Румъния, Словения и Чехия, като най-висок ръст е отбелязан в България (15,9%) и Чехия (11,5%).
Според анализа, най-засегнатите сектори в Централна и Източна Европа са търговията и услугите, като търговията съставлява 33,7% от фалитите, макар че тази стойност е намаляла от 35,5% през 2024 г. Делът на услугите се увеличава от 31,4% на 32,7%. Приблизително 20% от фалитите са в строителството, с значителни регионални различия по този показател.
В Западна Европа през 2025 г. е регистриран най-висок брой корпоративни фалити от повече от две десетилетия, достигащи 197 610, което е увеличение с 4,8% в сравнение с 188 623 случая предходната година.
„Кризата е не само циклична, но и структурна. Ниска световна търговия и геополитически рискове усложняват ситуацията за европейските компании. Високите енергийни цени и бюрокрацията задушават конкурентоспособността им,“ подчертава Патрик-Лудвиг Ханцш от „Кредитреформ“.
Според Герхард Вайнхофер от „Кредитреформ Австрия“, нивото на фалитите в Западна Европа вече е надхвърлило стойностите след финансовата криза от 2008-2009 г. След значителен ръст през 2023 и 2024 г. динамиката започва да се забавя, но перспективите за 2026 г. остават несигурни, с риск от ново увеличение.
Най-висок ръст на фалитите в Западна Европа е регистриран в Швейцария (35,3%), последвана от Гърция (24,4%), Финландия (12,1%) и Германия (8,8%). В Австрия увеличението е 4,3%, докато в Нидерландия, Ирландия и Норвегия се наблюдава спад.
По сектори в Западна Европа, услугите отчитат най-висок ръст (8,7%), следвани от преработващата индустрия (3,6%) и търговията, включително хотелиерството и ресторантьорството (3%). Броят на несъстоятелностите в строителството остава почти непроменен.
В Съединените щати през 2025 г. корпоративните фалити достигат най-високото си ниво от пет години – 31 810 случая, което е ръст от 5,3% в сравнение с предходната година. Анализаторите посочват високите лихвени проценти и строгите условия за кредитиране като основни причини за затрудненията на финансово нестабилните компании.
