Днешният ден отбелязва 90 години от рождението на британския актьор Албърт Фини, който притежава пет номинации за „Оскар“, но никога не е бил на известната церемония в Холивуд.
„Това е изключително дълга вечер и не е наистина моята представа за приятно забавление. Защо да губя пет часа на място, където не мога да пуша и пия?“ – споделя актьорът, цитиран от биографа му Куентин Фалк. Албърт Фини е театрален и филмов артист, който представя гнева и недоволството на цяла епоха в творби, отразяващи действителността на работническата класа и социалните протестиращи, според „Ню Йорк Таймс“.
Той е звезда, която комфортно играе както в филми като „Том Джоунс“, „Убийство в „Ориент Експрес“, „Под вулкана“ и „Ерин Брокович“, така и на британската театрална сцена.
Албърт Фини за пръв път привлича вниманието на широката публика заедно със свои съвременници, като Алън Бейтс и Том Кортни – актьори, известни с името „ядосаните млади мъже“, които споделят подобно обръщение с драматурзи и писатели. Заедно те съпътстват погледа на Великобритания към индустриалните пейзажи, където младежите недоволстват срещу класовата система и ограничаващото й влияние, както отбелязва „Ню Йорк Таймс“.
Фини бързо достига слава с Saturday Night and Sunday Morning – нискобюджетен фильм от 1960 г., изпълняващ се в мизерия, с коминни гледки и суров черно-бял стил. Играе неспокоен млад мъж, потопен в сексуални авантюри и алкохолни запои, стремящи се да го откъснат от рутинната работа в завод за велосипеди.
Неговият северен акцент с издължени гласни добавя автентичност на персонажа, а играта му е сравнявана благосклонно с тази на великите английски актьори, като Лорънс Оливие. Въпреки славата, той предпочита богатството над аплодисментите, според Куентин Фалк.
„В началото на 60-те години, Фини е олицетворение на новия герой от работническата класа на екрана“, пише Фалк в книгата си Albert Finney in Character („Албърт Фини в ролята“), публикувана през 1992 г. „В театъра е едва на 20, когато му дават прозвището „новия Оливие“. Вместо да се опитва да наложи подобни сравнения, той става милионер и живее с красиви жени на няколко континента“.
„Някои все още смятат, че той е водещият актьор на своето поколение; за други той е неуспех. За особено критичните изглежда, че остава безразлично мързелив, почти умишлено нямащо намерение да реализира своя обещаващ потенциал“, добавя Фалк.
„Ядосаните млади мъже са недоволни, защото в следвоенна Великобритания промяната изглежда невъзможна“, коментира „Ню Йорк Таймс“ през 2000 г. Техните персонажи произлизат от творчеството на автори като Алън Силитоу, Джон Брейн и Дейвид Стори, както и от драматурга Джон Озбърн, чиято пиеса „Обърни се с гняв назад“ задава стандарти за т.нар. „кухненски драми“ в края на 50-те и 60-те години.
Ядосаните млади мъже предвещават избухването на творчество и свобода, което характеризира така наречените „Главоломните 60-те“, когато песните на „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“ и други групи стават символи на новата либералност, преобразяваща британското общество.
Фини продължава да участва в разнообразни роли, от белгийския детектив Еркюл Поаро в „Убийство в „Ориент Експрес“ (1975) до адвоката Едуард, който наема главната героиня (Джулия Робъртс) в „Ерин Брокович“ (2000).
През 2007 г. Фини се оттегля от обществения живот, разкривайки през 2011 г. че е водил битка с рак в продължение на четири години. След завръщането си на сцената поема малки роли в трилъра „Наследството на Борн“ и филма за Джеймс Бонд „007 координати: Скайфол“, и двата от 2012 г., напомня Би Би Си.
„Моят живот не следва определен модел“, казва веднъж Фини. „В работата си обичам да правя различни и контрастни неща. Аз се лутам, а не следвам права линия“.
Един случай от 1960 г. явно потвърджава тази самонастройка. Фини преминава дълъг кастинг за главната роля в епичния филм „Лорънс Арабски“, но сами отбелязва, че отказва изгоден петгодишен договор с продуцента Сам Шпигел, казвайки: „Не знаех къде искам да бъда след пет години – нито дори утре, ако искате“.
Ролята на авантюриста Т. Лорънс поема Питър О’Тул, който така става международна звезда.
Фини има пет номинации за „Оскар“, четири от тях за най-добър актьор: за „Том Джоунс“, „Убийство в „Ориент Експрес“, The Dresser и „Под вулкана“. Неговата игра в „Ерин Брокович“ му носи номинация за поддържаща роля, според imdb.com. Той е номиниран 13 пъти за награда БАФТА, като печели два пъти. Актьорът никога не получава „Оскар“, но дори не се опитва да присъства на шикозните церемонии.
Негативното отношение на Фини към подобни награди обхваща дори британската система от медали, рицарски звания и аристократична титла. През 2000 г. той отхвърля възможността да стане сър Албърт Фини, като заявява, че системата на почести е начин за „увековечаване на снобизма“, според „Гардиън“.
Албърт Фини е роден на 9 май 1936 г. в Салфорд, близо до Манчестър в Северозападна Англия, като трето дете и първи син на Алис Хобсън, която напуска училище на 14 години, за да работи във фабрика, и Албърт Фини-старши, който се изхранва чрез залагания на конни надбягвания.
В началото семейството живее в редова къща – обичайното тясно жилище на работническата класа в регион, където Индустриалната революция е оставила следи от мръсотия и прах в домовете в съседство, разделени от калдъръмени улици, пише „Ню Йорк таймс“.
Учител в гимназията му предлага да кандидатства в Кралската академия за драматични изкуства, най-известната академия за актьорско майсторство във Великобритания, позната като RADA, където Фини влиза през 1953 г. с печеливша стипендия.
На 20 години той завършва обучението си в RADA и играе в „Юлий Цезар“ на Шекспир в Бирмингам. След това изиграва Хенри V в същата пиеса – една от многото шекспирови роли, с които утвърдил свой на сцената.
Фини се запознава с Джейн Уенъм, колега актриса, в Стратфорд-на-Ейвън през 1957 г. Двамата сключват брак и имат син на име Саймън, но през 1961 г. се развеждат. През 1970 г. Фини узаконява връзката си с френската актриса Анук Еме – брак, който приключва след осем години. През 2006 г. актьорът се жени за Пене Делмадж.
Филмът „Том Джоунс“, спечелил три награди „Оскар“, включително за най-добър филм, го прави милионер на 27-годишна възраст. Той се впуска в 10-месечна почивка, за да обиколи света през 1964 г.
„Често се чудя защо избрах да стана актьор“, споделя Фини в телевизионно интервю през 1962 г. И сякаш отговаря на въпроса, виждайки професията като публична форма на бягство.
„Мисля, че винаги наблюдавам, балансирам и съпоставям собствените си емоции“, казва той. „Единственият начин да избягам от всичко това е, когато играя.“
Албърт Фини умира на 7 февруари 2019 г. в Лондон от белодробна инфекция.
