Президентите на Румъния и Полша откриха срещата на върха на Букурещката деветка

Румънският президент Никушор Дан и и полският му колега Карол Навроцки откриха пленарната сесия на срещата на върха на „Букурещката деветка“.  Нейни членове са България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия . Създаването ѝ е главно в резултат на възприемана агресивна нагласа от Русия след анексирането на Крим от Украйна и нейната последваща намеса в Източна Украйна през 2014 г. Важно е да отбележим, че и премиерът Румен Радев и президентът Илияна Йотова не присъстват, което остава впечатление за силен антинатовски сигнал.

„Форумът се провежда в динамична международна обстановка. Не е без значение, че сме близо до Украйна, до Черно море. Днешната ни цел е да установим визията ни за бъдещето на Северноатлантическия алианс (…) за консолидирането на НАТО“, каза румънският държавен глава.

Той посочи няколко стъпки, които трябва да бъдат предприети.

„На първо място трябва да превърнем сметките за отбрана във възможности, да развием заедно солидна военно-отбранителна трансатлантическа основа. Това е и възможност да видим къде сме в изпълнението на ангажиментите, които поехме на срещата на върха на НАТО в Хага. И не на последно място да потвърдим отново подкрепата си за Украйна и Република Молдова. Подкрепа, която трябва да оказваме не само декларативно, а ефективно, защото от тяхната сигурност зависи и нашата сигурност“, подчерта Никушор Дан.

На свой ред полският президент Карол Навроцки отбеляза, че подкрепата не трябва да е само на хартия.

„Конфликтът, който започна Русия не е изолиран конфликт. Той е предназначен да отслаби сплотеността на НАТО и демократичните държави, затова тази среща на върха на Б-9 е по-важна от всякога. Ние не сме в периферията, а център на тежестта на НАТО. Единството на нашите страни е необходимо, това е и причината, поради която топло приветстваме скандинавските ни партньори. Заедно изграждаме зона за сигурност от Арктика до Черно море. Това е, от което Кремъл се страхува най-много. Непрекъснатото съюзническо присъствие е от съществено значение за нашето продължаващо възпиране и защита“, каза Навроцки.

Полският президент подчерта и значението на стратегическата политическа подкрепа за Украйна. Той обърна внимание и на факта, че Беларус „продължава да подкрепя военните усилия на Русия“ и позволява от нейна територия да се предприемат враждебни действия срещу Украйна.

Срещата на върха на „Букурещката деветка“ се провежда в двореца Котрочени под надслов „Повече постижения за трансатлантическата сигурност“.

В дискусиите участват генералният секретар на НАТО Марк Рюте, президентът на Украйна Володимир Зеленски, президентът на Чехия – Петър Павел, на Финландия – Александър Стуб, на Словакия – Петер Пелегрини, на Латвия – Едгарс Ринкевичс, на Естония – Алар Карис, на Литва – Гитанас Науседа, министър-председателката на Дания Мете Фредериксен, министърът на отбраната на Швеция Пол Йонсон, министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде и постоянният секретар в кабинета на министър-председателя на Исландия Бенедикт Арнасон.

Съединените щати са представени от американския заместник държавен секретар по контрола над въоръженията и международната сигурност Томас Динано, България – от постоянния представител на страната ни в НАТО Николай Милков, а Унгария – от посланика в Румъния Каталин Кишне.

Делегацията на Николай Милков беше посрещната втора тази сутрин, веднага след тази на посланика Каталин Кишне, видя на място кореспондентът на БТА.

Официалният дневен ред на събитието предвижда пленарна сесия, семейна снимка в 14:20 и работен обяд в 14:30 ч. местно (и българско) време. В 17:00 ч. президентите на Румъния и Полша ще дадат съвместна пресконференция заедно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Тазгодишната среща на „Букурещката деветка“ се разглежда като решаващ момент за формулиране на обща позиция по отношение на противовъздушната отбрана и военната мобилност в региона.

Дневният ред включва увеличаване на разходите за отбрана и изпълнение на ангажиментите от Хага за отделяне на 5 процента от БВП за отбрана; укрепване на трансатлантическата индустриална база; стратегическа съгласуваност на Източния фланг; подкрепа за Украйна; справедливо споделяне на отговорностите в рамките на НАТО; увеличаване на приноса на европейските съюзници (и Канада) и увеличаване на инвестициите в научни изследвания и иновации в областта на отбраната.

Срещата на върха е добра възможност за Румъния да поддържа повишено внимание към развитието на регионалната сигурност, включително в случая на партньори, изложени на руската заплаха, като Република Молдова, се посочва в информация на президентската администрация. Не на последно място ще бъде подчертана необходимостта от засилване на европейския принос за споделяне на отговорности със САЩ, чрез поемане на по-голяма роля в европейската сигурност, допълва цитираният източник.

Очаква се в края на срещата всички представители на държавите членки на Б-9 да подпишат съвместна декларация, свързана с това как могат да допринесат повече за собствената си сигурност. Акцент ще бъде поставен и върху единната отбрана на Източния фланг, от Балтийско до Черно море, но също така и върху европейските и американските инициативи за разрешаване на ситуацията в Ормузкия проток.

Съвместната декларация ще бъде позицията, която държавите от Б-9 ще представят на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли. На нея се очаква да присъства и американският президент Доналд Тръмп.

Б-9 е многостранен формат, в който участват девет страни членки от източния фланг на НАТО – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Той бе лансиран през 2015 г. от Румъния и Полша след анексирането на Крим от Русия, за да укрепи сътрудничеството в сферата на сигурността, както и за да координира позициите на страните от региона в рамките на НАТО.