Правителството на Прогресивна България още не е поело управлението, а различни избиратели, гласували за „прогресистите”, вече хранят надежди за реставрация на миналото.

Едни вярват, че премиерът Радев ще отмени „омразното” евро и ще върне българския лев. Други, още по-големи оптимисти, очакват да ни вади от ЕС и НАТО. Трети се надяват България да се изрепчи на ЕС и самостоятелно да отмени санкциите към Русия, за да договори доставка на горива. Мечтите в енергетиката продължават и с размразяване на проекта за АЕЦ”Белене”, централата ще строи не друг, а братският Россатом.
Лансират се и още „прогресивни” идеи: Радев по военному да издаде заповед за реставрация на паметника от Борисовата градина. Постаментът си стои, бронзовите парчета са на сигурно място, само генералът да каже и монтажът може да започне. Следва рязане на ленти, военни маршове, а баби с ордени и пилотки на главите ще пеят за „яблани, груши и катюши”.
Жени Живкова вече е готова пак да бие камбаните на монумента „Знаме на мира” и като майка си да събира деца от цял свят, офицери от армията настояват за връщане на наборната служба, за да има какво да командват, а от БНТ се очаква руската програма „Время” в петък вечер.
Зам.премиерът Иво Христов еднолично ще определи кои партии са с „отпаднала необходимост”, а „нашето НС” (по Антон Кутев) ще използва парламентарното си мнозинство, за да гласува закон за забрана на „ненужните партии”. После мнозинството натиска копчето да се върне член 1 от една стара конституция, който гарантираше ръководната роля на Партията, с главно П.
Главното П сега ще е за Прогресивна България.
Така се връщаме години назад – в 1989, и кръгът се затваря. Оставиха ни малко да си поиграем на демокрация, за да се разочароваме и сами да си изберем новия Тато, който да ни води към светлото бъдеще.
Ще кажете, че не е възможно. И през 1944 мнозина от българите са мислели, че не е възможно съветският ботуш да стъпче парламентарната демокрация.
Днес може да го направи „зеленият чорап”.
Да, но…За наше щастие, се задава свлачище.
Не онова, отнесло пътя до Пампорово, а друго – по-голямо, геополитическо, което бавно и сигурно се активизира в източната посока. Там, където руският агресор закъсва във войната срещу героична Украйна.
Господарят на Кремъл, превъзнасян като голям политик, държавник и стратег на „специалните военни операции”, вече е оклюмал гребена. Това се видя след вялото представление на червения площад, наречено „Парад на победата”. Путин сам заговори за край на войната и даже нарече украинския президент „господин Зеленски”, когото преди това ругаеше като „нацист” и „наркоман”.
Краят се усеща – не само на войната, а и на подпалвача є.
Тогава у нас „реставраторите” с руски знамена ще разберат, че напразно са хранили надежди.
Затова по-добре да хранят кокошки.Че да им се смеят на акъла.
М. Вешим




