Сръбската преводачка Ясмина Йованович сподели надеждите си, че днес вечер България, представена от писателката Рене Карабаш, ще получи литературната награда „Букър“ с творбата си „Остайница“, като Георги Господинов, който бе отличен с „Времеубежище“ преди три години.
„Стискам палци на Рене Карабаш, за мен ще е огромно удоволствие да кажа, че съм нейна преводачка, ако тя получи „Букър“, коментира Ясмина Йованович пред БТА.
Йованович е превела произведенията и на двамата български автори, а през 2023 г. получава награда за най-добър превод в Сърбия с „Времеубежище“ на Господинов.
Преводачката беше в пресклуба на БТА в Белград, за да сподели за страстта си към интерпретацията на литературата и връзките между Сърбия и България.
„Остайница“ в последно време е невероятно любимата ми книга,“ сподели тя.
„Особено впечатляващо е, че в „Остайница“ има поезия, която е много по-взискателна за превод поради римата. И благодарение на тясната връзка между двата езика – най-силната сред славянските езици – смятам, че се справих,“ допълни тя.
За да извърши превод на един стих в „Остайница“, тя разказа, че е потърсила вдъхновение в архаични сръбски песни, където среща словосъчетанието „синьо небе“ и „синьо море“, вместо съвременните „плаво небе“ и „плаво море“.
Тя също така сподели един много чувствителен момент от живота си, когато получила за превод екземпляр от „Градинарят и смъртта“ точно седмица след смъртта на баща си.
В творбата Георги Господинов говори за своя баща и неговото влияние върху него като личност.
„Той откри в превода на заглавието „Баштован и смрт“ думата „баща“, а „баштован“ на сръбски означава градинар!“, спомня си Йованович, чийто баща е починал на същата възраст, на която е загинал и таткото на Господинов.
„Преводът на тази книга на Георги Господинов не беше лек, но се оказа и терапевтичен за мен, точно в момента на голямата ми загуба,“ сподели тя.
Преводачката е завършила български език и литература в Белградския университет, където защитава дисертация за творчеството на значими литературни фигури от Сърбия и България – Десанка Максимович и Елисавета Багряна.
Първият й превод, който започва преди 26 години, са две новели на българския поет Борис Христов – „Сляпото куче“ и „Долината на обувките“.
„С много трудности, без опит тогава, но успяхме,“ спомня си Йованович и добавя, че тогава е очаквала издателството „Клио“ да й предложи поезията на Христов, който вече е много известен в България.
Сред преводите на български автори на сръбски е и романът „Възвишение“ на Милен Русков, наред с много други български творци.
