Поредният опит за „реформа“ в Народното събрание отвори стария въпрос – дали управляващите искат по-ефективен парламент или просто по-тиха опозиция. Предложенията на „Прогресивна България“ за промени в правилника на парламента бяха представени като стъпка към дисциплина и по-добра организация на работата. Критиците им обаче виждат нещо съвсем различно – ограничаване на дебата, свиване на парламентарния контрол и създаване на правила, удобни единствено за мнозинството. На фона на последните няколко години, в в които парламентът често се превръщаше в сцена на скандали, крясъци и политическо шоу, днес обществото остава разделено – нужни ли са по-строги правила, за да се спре „просташката говорилня“, или това е поредният опит властта да заглуши неудобните гласове.
Временната комисия по приемането на Правилника за организацията и дейността на 52-ото Народно събрание (ПОДНС) прие нови правила за работата на депутатите, предаде репортер на БГНЕС.
Опозицията в лицето на ПГ на ГЕРБ-СДС, ПГ на „Демократична България“ (ДБ), ПГ на „Продължаваме промяната“ (ПП) и ПГ на „Възраждане“ многократно отправиха критики към предложенията на ПГ на „Прогресивна България“, с които се орязват редица правомощия на народните представители от опозиционните парламентарни сили. Критики не отправиха единствено от ПГ на „Движение за права и свободи“ (ДПС).
Янка Тянкова от „Прогресивна България“ призова Стою Стоев от ПП да не се издребнява с намаляването на времето с една минута на дупликата. На свой ред той също призова да не се издребнява и предложението да бъде оттеглено. „В рамките на 2 минути може да се формират тези“, каза и Мария Тодорова от „Прогресивна България“.
Петър Петров от „Възраждане“ обясни, че ограничаването от 3 на 2 минути в дупликата няма да намали времето за дебат, но ще бъде недостатъчно в някои случаи, включително и за управляващото мнозинство. Комисията прие времето за дуплика да бъде съкратено с една минута.
Стоев от ПП отправи критики и по отношение на предложението ако в реплика и в дуплика те засегнат лично да нямаш право на обяснение.
„Тези почивки, които се искат от ПГ, се случват, когато тече дебат. 10 минути са крайно недостатъчно време. 15 минути е разумният минимум“, заяви
Председателят на ПГ на ДБ Надежда Йорданова по отношение на времето на намаляване на почивката, поискана от ПГ. Тя се мотивира с това, че по време на дебата, групата може да поиска да обсъди дадено предложение и 10 минути са недостатъчни, за да се събере и да вземе решение.
По думите ѝ трябва да има баланс и отново подчерта, че 15 минути е добър баланс. Мнозинството уважи това искане от страна на опозицията.
В досегашния правилник е записано, че постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 72 часа от получаването им от членовете на съответната комисия, освен ако комисията реши друго. От „Прогресивна България“ предлагат в чл. 72, ал. 1 думите „72 часа от получаването им от членовете“ да се заменят с „24 часа от разпределянето им“, което провокира Стоев от ПП да заяви, че в законодателния процес не трябва да се препуска.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС се обърна към депутатите от „Прогресивна България“ с думите, че чисто практически съкращаването на тези срокове не води до нищо съществено, като изтъкна и че имат мнозинство.
В крайна сметка комисията постигна консенсус и намали срока на 48 часа.
Комисията прие в чл. 73, ал. 1, че законопроектите заедно с документите по чл. 70, ал. 2 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани, освен ако Народното събрание реши друго. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване.
„Ние съкратихме всички срокове в тази зала. Няма никакво уважение към опозицията. Обидно ми е на мен като народен представител да слушам такива мотиви и аргументи в целия този фарс“, заяви Мирослав Иванов от ПП.
Рая Назарян отбеляза, че предходните парламенти, за които от „Прогресивна България“ твърдят, че са лоши, са подходили демократично към опозицията, какъвто не е случаят тук.
А колегата ѝ Росица Кирова заяви: „Радвам се, че все още имаме право на дуплики.“
При второто гласуване се обсъждат приетите на първо гласуване текстове, предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада ѝ. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват по решение на Народното събрание.
Народен представител вече ще може да обосновава направени предложения в рамките на 3, а не на 5 минути за всяко предложение.
След изказване по същество по даден въпрос народен представител не може да повтаря изразената от него теза, като по свързаните текстове народният представител може да прави само редакционни и правно-технически предложения в рамките на до 1 минута.
По текстове, чието съдържание е определено от вече гласувани от Народното събрание текстове по обсъждания законопроект се допускат само редакционни и правно-технически предложения в рамките на 1 минута.
След години, в които парламентът често беше превръщан в арена на лични нападки, скандали и демонстративен политически шум, обществото безспорно очаква промяна. Но демокрацията не се измерва само с бързината на приемане на законите, а и с възможността различните гласове да участват пълноценно в дебата. Защото когато правилата започнат да се пишат така, че да осигуряват комфорт на мнозинството, рискът е Народното събрание да изглежда все по-малко като място за политически спор и все повече като институция с предварително режисиран дневен ред.
