Брутното богатство на домакинствата у нас надхвърля 1 трилион лева или 554,87 млрд. евро в края на 2025 г., показват данни от второто издание на анализа „Индекс Богатство на българите“, представен от икономиста от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев и финансовия експерт и основател на „Тавекс“ Макс Баклаян на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.
Анализът разглежда как се променя богатството на българските домакинства през 2025 г. Индексът проследява развитието на активите, които домакинствата успяват да съберат, спестят, инвестират. Той разглежда брутното богатство – номиналната стойност на активите, които притежават българите, и нетното богатство – номиналната стойност на брутното богатство след приспадане на задълженията на домакинствата, които основно у нас са банкови кредити. Индексът е установен на база различни публично достъпни данни и данни на инициаторите, като започва от 2015 г. и е на стойност 100.
Данните показват, че индексът на брутното богатство се увеличава с 36 пункта през 2025 г., а коригираната му с инфлацията стойност нараства с 20 пункта през 2025 г., посочи Стоян Панчев, отчитайки, че през миналата година 40 процента от нарастването на индекса се дължи на инфлацията.
Според анализа за една година общото брутно богатство на домакинствата се е увеличило с почти 15 процента – 71 млрд. евро. Към края на 2025 г. общият размер на това богатство е близо пет пъти размера на българската икономика (478 процента). Според направените изчисления на човек от населението са се падали 75 383 евро, а на едно домакинство – 193 627 евро. Всички сме наясно, че това не е разпределено по този начин в реалния свят, в България имаме много голямо неравенство и на доходите, и на активите, но от гледна точка на статистика това е най-лесният начин да покажем средното богатство на домакинствата, обясни Панчев.
Брутното богатство на домакинствата се състои от два компонента – стойността на жилищата (420 млрд. евро) и финансовите активи, които са 98 млрд. евро. Стойността на жилищата на домакинствата през миналата година се е увеличила с 16,4 процента или с 59 млрд. евро, като Панчев обясни, че силният ръст основно се дължи на банковото кредитиране. Според анализа жилищните кредити нарастват с 28,2 процента през 2025 г., след ръст от 26,3 процента през 2024 г., 23,2 процента през 2023 г. и 7,9 процента през 2022 г.
Най-голямата част от финансовите активи, които притежават българските домакинства, са депозитите и парите в брой – 41 процента като през 2025 г. стойността им е 56 млрд евро. На второ място е собствеността в бизнеси – 31 процента или 41,9 млрд. евро, следвани от застраховки, пенсионни и други осигурителни схеми – 14 процента или 18,4 милиарда евро, т. нар. други сметки за получаване (основно задлъжнялост от фирми към домакинства) – 9 процента. На последно място са инвестициите (облигации, акции, които се котират на борсите, криптовалути), които представляват 5 процента от финансовите активи на българите или 6,7 млрд. евро.
Българинът държи близо 80 процента от брутния вътрешен продукт на държавата под формата на банкови депозити и „пари под матрака“ или пари кеш, а при текущите трендове на инфлацията това означава много бърза загуба на покупателна способност на трудно изкараните и спестени пари, коментира Макс Баклаян. Той отбеляза, че има консервативност при управлението на собствените ни пари, като по думите му това е опасно, тъй като парите в брой не изкарват пари, а единственият начин една държава да върви напред е чрез малкия и средния бизнес, а той е изключително недоразвит в България.
Богатството на домакинствата е нараснало 2,8 пъти в рамките на 11 години, но ако отчетем инфлацията, това богатство е нараснало само два пъти, посочи Баклаян. По официална статистика инфлацията в последните 11 години е изяла една трета от покупателната способност на стойността на този актив, но добрата новина е, че българинът е изключително активен в имотния пазар и благодарение на това е успял да натрупа капиталова печалба, тъй като истината е, че голяма част от банковите кредити са насочени към сектора на имотите, отбеляза той.
Баклаян отбеляза още, че заради толкова активния банков сектор количеството инфлация в последните пет години става изключително осезаемо, което по думите му е един от най-големите проблеми, защото кредитирането на банките представлява създаване на нова валута, която е необезпечена. Същевременно това агресивно кредитиране създава огромни неравенства в българското общество, защото притежаващите имоти, са забогатели най-много, а останалите по думите му не са можели да се възползват от „кредитното парти“ на банките в последните няколко години. Според него това създава огромни социални неравенства на имащите активи и на нямащите активи.
От друга страна според нас това изключително негативно влияе на демографията в България, тъй като покупката на имот става все по-трудна за едно младо домакинство, което създава дългосрочна несигурност и най-вероятно това е една от причините, поради които раждаемостта в България не може да догони смъртността за огромно съжаление, добави той.
Стоян Панчев коментира ефекта от влизането в еврозоната като посочи намалението през миналата година на банкнотите и монетите в обращение на домакинствата с 43 процента, обяснявайки го с възползването от автоматично превалутиране в банките. Става въпрос за почти 900 млн. лева в брой, които са влезли в банковата система. Въпреки това голямото нарастване на депозитите не идва от този ефект, а от ръста на банковото кредитиране, добави Панчев.
Експертът отбеляза още, че трябва да се работи за подобряване на финансовите познания на хората, за да може те сами да разберат, че диверсификацията е нещо важно за техните спестявания.
