Политическата кариера на Борислав Сарафов приключи под натиска на продължително обществено недоволство, серия от протести и задълбочаваща се криза на доверие в съдебната система. След месеци на призиви за оттегляне, Сарафов подаде оставка първо като изпълняващ функциите главен прокурор през април, а днес и като директор на Националната следствена служба.
Днес депозирах заявление пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с искане да бъда предсрочно освободен като директор на Националната следствена служба (НСлС) и заместник на главния прокурор по разследването и да бъда възстановен като редови следовател, съобщи Борислав Сарафов в позиция, разпространена до медиите от прокуратурата.
След дълги години на ръководни позиции смятам, че е настъпил моментът да се оттегля от административната дейност, добави той.
Това е решение, което взех след внимателна преценка, включително в семеен и личен план. Връщам се към работата, от която започна професионалният ми път като български магистрат, с уважение към професията и с убеждението, че човек е най-полезен там, където може да работи спокойно, а опитът и усилията му могат да имат реален смисъл, посочи Сарафов.
Последният месец, в който имах възможност отново да изпълнявам функциите си като ръководител на НСлС, ми даде основание още веднъж да оценя професионализма, отдадеността и устойчивостта на колегите, с които работя. Това е оценка, която нееднократно сме получавали и от нашите международни партньори, с които през последните повече от десет години изградихме стабилно и ефективно сътрудничество. В условията на все по-сложни предизвикателства пред сигурността и правосъдието подобно партньорство има особена стойност и следва да бъде развивано и надграждано, казва Сарафов.
Като човек, преминал през различните нива на съдебната система и посветил целия си професионален път на закона, разбирам обществените очаквания за промяна и необходимостта от реформи, коментира той. Вярвам, че устойчивите решения се постигат чрез професионален диалог, институционален подход и дълготрайна законодателна визия. Убеден съм, че усилията следва да бъдат насочени преди всичко към модернизиране на нормативната уредба и повишаване на ефективността на институциите, а не единствено към персонални промени, в т.ч. чрез извънредни законодателни способи, добави той.
Припомняме, че името на Сарафов се превърна в символ на модела на зависимости в прокуратурата след разрива му с бившия главен прокурор Иван Гешев, както и покрай скандалите около „Осемте джуджета“, обвиненията за политическо влияние и липсата на реална съдебна реформа. Макар дълго време да запазваше позициите си благодарение на подкрепа във Висшия съдебен съвет, общественото търпение постепенно се изчерпа.
В социалните мрежи и форумите мнозина коментираха, че оттеглянето е закъсняло и по-скоро резултат от променената политическа среда, отколкото от лична отговорност. Други предупредиха, че смяната на едно лице няма автоматично да промени системата.
РЕАКЦИИ
Борислав Сарафов не трябва да бъде в съдебната система, коментира заместник-председателят на парламентарната група на „Възраждане“ Петър Петров в кулоарите на парламента.
Оставката на Борислав Сарафов е едноличен акт от негова страна, заяви в кулоарите на парламента Стефан Арсов от ГЕРБ-СДС. По думите на Арсов, ако в бъдеще им бъде потърсена подкрепа по въпроси, свързани с Висшия съдебен съвет, ще участват.
Оставката на Сарафов е лично решение, което е напълно разбираемо, каза Румен Миланов от „Прогресивна България“. Той допълни, че тя е отражение на значителния обществен натиск към неговия персонаж като изпълняващ функциите главен прокурор. Паралелно с това бих сложил неправилните действия на някои прокурори – всичко това създава това отношение към прокуратурата, посочи Миланов.
