На 19 октомври канадската провинция Алберта ще проведе необвързващ референдум, на който жителите ще могат да изразят желанието си да останат част от Канада, съобщи в четвъртък премиерът Даниел Смит. Това е предимно символичен акт, но може да доведе до затруднения за федералния министър-председател Марк Карни, отбелязва Ройтерс.
Смит уточни, че въпросът на бюлетината не е за отделяне, а за проучване на общественото мнение относно стартиране на юридическите процедури за провеждане на задължителен референдум за независимост в бъдеще.
„Време е да гласуваме, за да установим какво искат жителите на Алберта и да предприемем следващите стъпки,“ заяви Смит по време на телевизионно обръщение на 21 май, когато обяви събирането на мнения.
Тази инициатива следва месеци на действия от група сепаратисти, които искат референдум за отделяне от Канада. Кампанията е координирана основно от движението „Остани свободна, Алберта“ (Stay Free Alberta), допълва „Политико“.
Водещи на сепаратистката инициатива са Мич Силвестър, собственик на оръжеен магазин в Бонивил, и адвокатът Джефри Рат от Калгари, които получиха подкрепа от различни обществени фигури.
Силвестър и Рат са част от „Проект за просперитет на Алберта“ (Alberta Prosperity Project), който твърди, че дългогодишното либерално управление в Отава е накърнило икономическия напредък на провинцията.
Много участници в движението са недоволни от екологичните регулации, смятайки, че те пречат на строителството на петролопроводи и експлоатацията на ресурсите в провинцията, известна със своите консервативни възгледи.
Също така, те чувстват, че Алберта внася значително повече в страната, отколкото получава в замяна, и че Отава проявява прекалено голямо влияние върху вътрешните ѝ дела.
Тези мисли са свързани с термина „западно отчуждение“, който описва чувството, че западните провинции на Канада често са игнорирани и недостатъчно представени от федералните власти.
Все пак, самото движение не демонстрира единство в исканията си.
На сепаратистка среща миналата година, част от присъстващите заявиха пред Би Би Си, че целят да използват заплахата от независимост като средство за натиск върху Отава, докато други настояваха за истинско отделяне.
Някои дори споделиха, че биха обмислили присъединяване на Алберта към САЩ.
Си Ен Ен напомня, че представители на Държавния департамент на САЩ проведоха три срещи с ръководители на сепаратистката канадска група в периода след април. Според информация от „Проект за просперитет на Алберта“, те възнамеряват да поискат заем от американското Министерство на финансите в размер на 500 милиарда долара, който да подкрепи стремежа за независима Алберта.
Представител на Белия дом отхвърли тези твърдения, като заяви, че „служители от администрацията контактуват с различни граждански организации. Няма изразена подкрепа или ангажименти“. Въпреки това, информацията предизвика ново недоволство в Канада, когато страната се опитва да представи единен фронт срещу митата и териториалните заплахи на администрацията на президента Доналд Тръмп.
През последната година сепаратистите организираха редица обществени събития в провинцията, за да проучат обществените нагласи, и вече стартираха гражданска петиция за отделяне, която твърдят, че е събрала над 300 000 подписа.
Но по-рано този месец съдът в Алберта блокира петицята. Съдията постанови, че не е проведен необходимия консултативен процес с коренното население, чиито територии ще бъдат засегнати от евентуалната независимост на провинцията, съобщава Би Би Си.
Междувременно друга група, ръководена от бившия заместник-премиер на Алберта Томас Лукашук, организира антисепаратистка петиция с названия „Завинаги канадци“ (Forever Canadian), която получи подкрепата на над 400 000 жители на Алберта.
В отговор, премиер Смит реши да проведе свой референдум. Тя изрази „дълбоко безпокойство“ относно съдебното решение и уточни, че „няма да позволи един-единствен съдия да заглуши гласовете на стотици хиляди“.
По думите и, правителството ще обжалва решението. Но тя добави: „Отлагането на темата само удължава важен и емоционален дебат“, преди да обяви референдум с въпрос: „Трябва ли Алберта да остане провинция на Канада или да започнем процедурата за обвързващ референдум относно отделяне?“
Според нея, избирателите ще могат да изберат между две опции – вариант А за оставане в Канада и вариант Б за започване на процедура за обвързващ референдум за отделяне.
„Позицията на нашата партия и правителство е да изградим силна и независима Алберта в рамките на Канада“, каза тя, цитирана от „Политико“. „Затова аз ще гласувам за оставане, работейки за увеличаване на правата на провинцията според канадската конституция,“ добави премиерът.
Джефри Рат разкритикува коментарите на Смит, като заяви в социалните мрежи, че нейната формулировка е само „референдум за референдум“, подценявайки желанието на гражданите на Алберта за пряко гласуване за независимост.
Председателят на Кралския таен съвет Доминик Льоблан коментира, че либералното правителство е взело под внимание изказването на Смит.
Според него, „Правителството на Канада вярва, че интересите на жителите на Алберта и на всички канадци са най-добре защитени, когато работим заедно“.
Льоблан подчерта, че съвместно реализираните енергийни проекти между Отава и Алберта доказват, че Канада е функционираща система.
Подобно послание изрази и Карни в Калгари миналата седмица, като добави, че Камарата на общините няма да се намесва в предстоящия референдум в Алберта, съобщи канадската обществена телевизия Си Би Си.
Премиерът уточни, че е информиран, че федералният Закон за яснота, приет през 2000 г., който разглежда референдумите за отделяне, не може да се прилага за предложения от Смит въпрос, тъй като резултатът от предстоящия референдум е „необвързващ“.
Стефан Дион, автор на Закона за яснота, също сподели пред Си Би Си, че въпросът в Алберта не би следвало да задейства закона, тъй като не пита избирателите директно за независимост.
„Смит пита жителите на Алберта: ‘Искате ли да останете в Канада или искате да стартиране на процес за задължителен референдум за отделяне?’ Ако действително стигнем до референдум за отделяне, тогава Законът за яснота ще влезе в сила“, добави Дион.
Депутатът от Квебекския блок, Кристин Норманден, изрази, че Законът за яснота третира провинциите с „пренебрежение“.
„Като представител на Квебек, аз нямам право да се меся в бъдещето на Алберта. Това е решение, което трябва да вземат самите те. Подобно на това, само жителите на Квебек трябва да решават собствената си съдба без намеса на федералното правителство“, изтъкна тя.
Нейният колега от Реал Фортен подчерта, че Законът за яснота трябва да бъде напълно отменен.
След референдума в Квебек през 1995 г., при който независимостта на провинцията беше отхвърлена с минимална разлика, въпросът за националното единство стана много чувствителен в Канада, припомня Ройтерс.
След този вот федералното правителство прие законодателство, което предоставя на парламента окончателно решение относно формулировката на всеки предложен от провинция референдум, както и условията, които трябва да бъдат спазени преди Отава да започне преговори за независимост.
Консервативният депутат от Саскачеван, Кевин Уо, подчерта, че напрежението, свързано с референдума за отделяне на Алберта, се прехвърля и в неговата провинция.
„Те вече имат допълнителен стимул заради събитията в съседната провинция“, коментира Уо относно сепаратистичните настроения в Саскачеван.
Въпреки че въпросът в Алберта не задейства Закона за яснота, Карни определи цялата ситуация като „опасен блъф“. „Полезно ли е да се задават подобни принципни въпроси? Не, не е“, каза той пред журналисти.
Министър-председателят, който е бил управител на Английската Централна банка по време на Брекзит, сподели, че е наблюдавал как подобни референдуми могат да имат необратими последици.
„Често в такива ситуации се казва: ‘Гласувайте за това, това е безрисков избор’ или ‘Гласувайте, за да укрепите нашата позиция в бъдещи преговори’. Това е много опасен блъф“, посочи той. „Свидетел съм на последствията от нещо, за което хората не осъзнаваха какво гласуват“, добави Карни.
Разширяващото се сепаратистко движение също така застрашава инвестициите, които Карни и Смит се опитват да привлекат в провинцията, отбелязват властите.
„Бизнесът в цяла Канада, включително в Алберта, се нуждае от предсказуемост, за да инвестира, да създава работни места, да привлича таланти и да реализира големи проекти“, заключи Канадската търговска камара.
Те предупредиха, че „дългосрочната несигурност относно конституционното или политическото отделяне носи реални рискове за доверието в инвеститорите, икономическия растеж и глобалната конкурентоспособност на Канада в неподходящ момент“.
Лидерът на Консервативната партия, Пиер Поалиевър, ползващ се с голяма подкрепа в Алберта, също подчерта, че партията му ще защитава националното единство.
И представители на коренното население в Алберта разкритикуваха Смит, охарактеризирайки решението ѝ да проведе референдум, независимо от съдебното решение, като „недемократично“ и „авторитарно“.
Проучвания показват, че мнозинството от жителите на Алберта биха гласували за оставане в Канада.
Според проучване на „Ипсос“, цитирано от канадското издание „Глоубъл нюз“, около 29% от жителите на Алберта подкрепят идеята за започване на процедура по отделяне от Канада и договаряне на нови отношения с федерацията. Тази група включва както хора, които вероятно биха гласували „да“, така и такива, които обмислят подобен вот.
Обаче, когато хората бяха представлявани с реални последици, подкрепата за отделяне значително намаля. Само 15% от жителите бяха готови да подкрепят идеята, след като бяха информирани за потенциални негативи като спад в жизнения стандарт или загуба на пенсионни права.
Най-убедените – тези, които биха продължили да подкрепят отделянето независимо от последствията – съставляват 56% от начално изразилите готовност за напускане на Канада.
Следващата група – с условна подкрепа, която може да варира в зависимост от конкретни условия, представлява 25 процента.
Третата група включва символични сепаратисти – хора, които най-вече използват заплахата от независимост за изразяване на недоволство, а не за действително намерение за отделяне. Според „Ипсос“, тяхната подкрепа рязко спада при представяне на конкретни разходи и последствия. Социолозите отбелязват, че за тази група икономическите фактори преобладават над емоционалните.
Проучването показва, че 91% от най-упоритите сепаратисти смятат, че провинцията е сериозно пренебрегвана от Канада, но също така признават, че политически реформи биха могли да помогнат.
Разширената група сепаратисти, 70% от най-твърдите поддръжници, биха обмислили присъединяване към САЩ вместо независимост.
Проучването сочи, че около 800 000 души от петте милиона жители на Алберта са готови да обмислят независимост, докато останалите 4,2 милиона не са.
